— Не, не си — заяви тя. — Те вече идваха. А сега се махай, преди да съм ти пръснала главата.
Блогс я изгледа. Бабата беше не повече от метър и петдесет, с гъста бяла коса, свита на кокче, и бледо, сбръчкано лице. Ръцете й бяха тънки като кибритени клечки, но стискаха пушката здраво. Джобът на престилката й беше пълен с щипки. Блогс погледна надолу и видя, че е обута с мъжки груби ботуши.
— Сутринта са идвали от местното управление — каза той. — Аз съм от Скотланд Ярд.
— Откъде да знам, че не лъжеш?
Блогс се обърна и повика шофьора. Полицаят излезе от колата и се приближи до вратата.
— Тази униформа може ли да ви убеди? — запита Блогс старата дама.
— Добре — заяви тя и отстъпи настрани, пускайки го да мине.
Той влезе в ниската стая. Подът бе покрит с плочки, купищата мебели бяха стари и тежки и по всяко равно местенце имаше порцеланови и стъклени фигурки. В камината гореше слаб огън. От въглища. Миришеше на лавандула и котки.
Другата старица се надигна от стола си. Приличаше на първата, но беше два пъти по-едра. Две котки скочиха от скута й, докато ставаше.
— Здравейте — каза тя. — Аз съм Ема Партън, а това е сестра ми Джеси. Не обръщайте внимание на тази пушка, не е заредена, слава Богу. Джеси обича драматичните жестове. Няма ли да седнете? Изглеждате твърде млад за полицай. Учудвам се, че Скотланд Ярд се интересува от нашата малка кражба. От Лондон ли пристигнахте тая сутрин? Направи на момчето чай, Джеси.
— Ако правилно сме идентифицирали крадеца, той бяга от правосъдието. — Блогс седна.
— Казах ти! — възкликна Джеси. — Можеше да ни убие, да ни заколи най-хладнокръвно.
— Не ставай глупава! — сряза я Ема и се обърна към Блогс. — Беше толкова мил човек.
— Разкажете ми какво стана — помоли Блогс.
— Добре де, бях отишла отзад — започна Ема, — в кокошарника, да видя дали няма някое яйце. Джеси беше в кухнята…
— Той ме изненада — намеси се Джеси. — Нямах време да си взема пушката.
— Гледаш прекалено много каубойски филми — поучително заяви Ема.
— По-хубави са от любовните ти лимонади, само сълзи и целувчици…
Блогс извади снимката на Фейбър от портфейла си.
— Този ли е?
— Този — заяви Джеси, след като я огледа внимателно.
— Ама че сте умни! — възхити се Ема.
— Ако бяхме толкова умни, щяхме досега да го хванем — поклати глава Блогс. — Е, и какво направи той?
— Допря нож до гърлото ми и рече: „Само да мръднеш, и ще ти прережа гръцмуля“ — заяви важно Джеси. — И щеше да го направи, като нищо.
— О, Джеси, нали ми каза, че е заявил: „Няма да ви сторя нищо, ако изпълните молбата ми.“
— Нещо от тоя сорт, Ема.
— Какво искаше? — попита Блогс.
— Храна, баня, сухи дрехи и кола. Е, дадохме му яйцата, разбира се. Намерихме някакви дрехи на покойния съпруг на Джеси, Норман.
— Ще ми ги опишете ли?
— Да. Синя шуба, син гащеризон и карирана риза. И взе колата на бедничкия Норман. Не знам как ще ходим на кино без нея. Това е единственият ни порок — да ходим на кино.
— Каква кола?
— Морис. Норман я купи през 1924-та. Служеше ни добре, миличката.
— Но не си получи топлата баня въпреки всичко — заяви Джеси.
— Естествено — поклати глава Ема, — трябваше да му обясня, че две дами, които живеят сами, не могат да допуснат един мъж да се къпе в банята им…
— Ти по-скоро ще оставиш да ти прережат гърлото, отколкото да видиш някой мъж както майка го е родила, а, стара глупачке? — изхили се Джеси.
— И какво каза той на това? — попита Блогс.
— Смя се — отвърна Ема. — Но ми се струва, че разбра нашето положение.
— Вие сте много смела — не можа да сдържи усмивката си Блогс.
— О, не съм убедена.
— Значи тръгна оттук с кола морис, производство 1924 година, облечен в син гащеризон и синя шуба. По кое време беше това?
— Около девет и половина.
Блогс разсеяно погали червеникавата тигрова котка. Тя примига и замърка.
— Имаше ли много бензин в колата?
— Няколко галона, но той ни взе купоните.
— А на вас, мили дами, как ви дават купони?
— За селскостопански цели — заяви Ема предизвикателно и се изчерви.
— И сме изолирани от пътя, и сме възрастни — изсумтя Джеси. — Естествено, че ще ни дават.
— Винаги отиваме и до магазина за жито, когато ходим на кино — допълни Ема. — Не го хабим бензина.