— Добре, добре, не се тревожете — усмихна се Блогс и протегна ръка, — раздаването на купони не е по моята част. Колко вдига колата?
— Ние никога не вдигаме повече от трийсет мили — рече Ема.
Блогс погледна часовника си и се изправи.
— Дори при тая скорост може вече да е на седемдесет и пет мили оттук. Трябва да позвъня в Ливърпул и да им съобщя за подробностите. Нямате телефон, нали?
— Не.
— Какъв вид морис е колата?
— Каули. Норман й викаше Чипоноска.
— Цвят?
— Сив.
— Регистрационен номер?
— МЛН двайсет и девет.
Блогс си го записа.
— Ще си получим ли колата някога обратно, как мислите? — попита Ема.
— Надявам се, но не вярвам да е в много добро състояние. Когато човек кара открадната кола, рядко се старае да я щади. — Той се отправи към вратата.
— Дано го хванете! — извика след него Ема.
Джеси го изпрати. Още държеше пушката. На вратата тя дръпна Блогс за ръкава и изшептя театрално:
— Кажете ми, какъв е? Избягал затворник? Убиец? Изнасилвач?
Блогс я погледна. Малките й зелени очички блестяха от възбуда. Той наведе към нея глава и зашепна право в ухото й.
— Не казвайте на никого, но това е немски шпионин.
Джеси се изкикоти от удоволствие. „Явно и тоя младеж ходи на същите филми като мен“, помисли си тя.
17.
Фейбър мина по Сарк Бридж и влезе в Шотландия малко след пладне. Мина и покрай ниската Сарк Тол Бар Хаус, чиято табела отпред оповестяваше, че това е първата шотландска къща, а на плочата над вратата беше изписано нещо за сватби, което не можа да разчете. Четвърт миля по-нататък, когато влезе в селцето Гретна, осъзна какво е било — тук идваха да се женят избягалите от дома си млади.
Пътищата бяха още мокри от падналия дъжд, но слънцето бързо щеше да ги изсуши. Предохранителните мерки срещу вражеското нападение бяха поотслабнали и хората бяха поставили отново пътните знаци и табелите с имената на селца и градчета, та Фейбър прелетя през ред села със странни имена — Къркпатрик, Къртълбридж, Еклефечан. Местността наоколо беше равна и приятна, зелените поля искряха на слънцето.
Беше спрял за бензин в Карлайл. Сипа му го жена на средна възраст с мазна престилка и не му зададе никакви неудобни въпроси. Напълни резервоара догоре, както и резервната туба, закачена от външната страна.
Беше много доволен от двуместната количка. Още дигаше петдесет мили в час въпреки годините си. Четирицилиндровият 1548-кубиков мотор работеше гладко и неуморно, докато се катереше и спускаше по шотландските хълмове. Тапицираната с кожа седалка беше много удобна. Той натисна тромбата, да не би някоя заблудена овца да хукне да пресича.
Фейбър премина през малкото пазарно градче Локърби, прекоси реката Анан по живописния Джонстън Бридж и започна да се изкачва към връх Битък. Улови се, че все по-често използва трета скорост.
Беше решил да не хваща по най-прекия път за Абърдийн, през Единбург и по крайбрежието. По-голямата част от източния бряг, от двете страни на Фърт ъф Форт, бе обявена за забранена зона. Не се допускаха посетители на ивица, широка десет мили. Разбира се, властите не биха могли да охраняват сериозно такъв дълъг район. Въпреки това, ако не се движеше в зоната, беше по-малко вероятно да го спрат и разпитват.
В крайна сметка щеше да се наложи да навлезе и в нея, но колкото по-късно, по-добре. Той насочи вниманието си към версията, която щеше да им поднесе, ако го спрат. Частните пътувания и разходки практически бяха спрели през последните няколко години заради строгата купонна система и онези, които имаха коли и получаваха купони за извършване на някакъв вид дейност, подлежаха на съдебно преследване, ако се отклоняха и няколко метра от основния си маршрут по лични причини. Фейбър бе прочел във вестниците за някакъв прочут импресарио, когото бяха изпратили в затвора заради това, че бе използвал бензин, отпуснат за селскостопански нужди, за да закара няколко актьори от един театър до хотел „Савой“. Пропагандата неспирно набиваше в главите на хората, че на един бомбардировач „Ланкастър“ му трябват 2000 галона гориво, за да стигне до Рур. В обикновени условия нищо не би доставило по-голямо удоволствие на Фейбър от това да харчи бензина, който иначе би отишъл за бомбардирането на родината му, но да го спрат сега, със залепената за гърдите му информация, и да го арестуват за нарушаване на купонните разпоредби, би било невероятна подигравка.