— Благодаря, че ме докарахте. — Фейбър отвори вратата.
— Няма защо — подаде ръка Портър. — На добър път.
Фейбър слезе и затвори вратата; колата отмина. Нямаше от какво да се страхува, Портър щеше да се прибере и да спи цял ден и докато разбереше, че е помагал на шпионин, щеше да стане твърде късно за каквото и да било.
Фейбър изчака „Воксхол“-ът да се скрие от погледа му, после пресече шосето и тръгна по улица Пазарска — звучеше многообещаващо. Скоро след това се озова на пристанището и доверявайки се на носа си, излезе на рибния пазар. Чувстваше се в безопасност всред гъмжащия от хора шумен и миришещ площад, където всички бяха облечени в работни дрехи като него. Мокри риби и весели мръсотии летяха из въздуха и Фейбър усети, че трудно разбира гърления, изяждащ думите говор. От един павилион си купи силен горещ чай в нащърбена голяма чаша и парче франзела с резен бяло сирене.
Седна на едно буре да се нахрани и да помисли малко. Довечера трябваше да открадне лодка. А сега се налагаше да чака цял ден. Отвратително наистина. Трябваше и някъде да се скрие за следващите дванайсет часа. Беше прекалено близо до успеха, за да поема рискове сега, а да се открадне лодка посред бял ден, беше много по-опасно, отколкото да го стори привечер.
Той изяде закуската си и стана. Щяха да минат още няколко часа, преди градът истински да се събуди. А той щеше да използва това време да си намери добро скривалище.
Фейбър обиколи доковете и пристанището. Охраната беше съвсем фиктивна и той си набеляза няколко места, където би могъл да се промъкне. След това стигна до покрития с пясък плаж и тръгна по дългата две мили еспланада. В далечния й край, в устието на река Дон, бяха завързани няколко яхти. Биха свършили чудесна работа, но сигурно нямаха гориво.
Дебел облак затули изгряващото слънце. Въздухът стана пак много топъл и наситен с електричество. В крайбрежните хотели се появиха неколцина решени на всичко отпускари и седнаха упорито на плажа, очаквайки слънцето. Фейбър много се съмняваше, че слънцето ще се покаже през този ден.
Плажът можеше да се окаже най-подходящото място за криене. Полицията щеше да огледа жп- и автогарата, но едва ли щеше да започне да претърсва щателно целия град. Може би само няколко хотела и частни квартири. Малко вероятно бе да тръгнат да разпитват всеки човек на плажа. Фейбър реши да прекара деня на шезлонг на пясъка.
Той си купи вестник от една будка и взе под наем стол. После свали ризата си и я облече отново върху гащеризона. Сакото метна настрана.
Щеше да забележи всеки полицай много преди той да стигне до мястото, където седеше. И да има достатъчно време да изчезне от плажа и да се шмугне в някоя от близките улички.
Фейбър зачете вестника. Според големите заглавия съюзниците започваха нова офанзива в Италия. Фейбър беше настроен доста скептично. Анцио се бе оказал пълен провал. Вестникът беше лошо отпечатан, снимки нямаше. Той прочете, че полицията търси някой си Хенри Фейбър, убил с кама двама души в Лондон…
Жена в бански костюм мина покрай Фейбър и го погледна многозначително. Сърцето му подскочи. После осъзна, че тя се опитва да флиртува. За секунда се изкуши да я заговори. Толкова отдавна не беше… Той се сепна. Търпение, само търпение. Утре ще си е у дома.
Беше рибарска лодка, дълга не повече от петдесет-шейсет стъпки, с широко дъно и вграден мотор. Антената подсказваше, че има мощен радиопредавател. По-голямата част от палубата бе заета от люкове към малкия трюм долу. Рубката беше отзад, до таблото и контролните уреди можеха да застанат прави само двама души. Корпусът беше обшит с дъски и прясно накалафатен, боята също изглеждаше прясна.
Две други лодки в пристанището също щяха да свършат работа, но Фейбър видя от кея как моряците от първата я завързват и зареждат с гориво, преди да си тръгнат за вкъщи.
Той изчака няколко минути да се отдалечат, отиде до края на кея и скочи в лодката. Името й беше „Мари II“. Кормилото беше заключено с верига. Фейбър седна на пода в кабината и загуби десет минути да си отваря катинара. Почна да се стъмва по-рано заради облаците, които бяха покрили плътно цялото небе.
След като отключи кормилото, Фейбър вдигна малката котва, после скочи обратно на кея и разви въжетата, върна се в кабината, запали дизеловия мотор и дръпна стартера. Моторът се задави и угасна. Той опита отново. Този път моторът изрева и заработи, и лодката започна да се отдалечава от кея.
Скоро пристанището остана зад него и той намери обозначения с шамандури канал, извеждащ в открито море. Фейбър се досети, че каналът всъщност е само за дълбоко газещи кораби, но предпазливостта нямаше да му навреди.