Стресната, Люси изтърва таблата. Мъжът падна в антрето, като събори и нея. Люси изпищя.
Страхът й бързо премина. Непознатият лежеше до нея на пода и явно не беше в състояние да нападне когото и да било. Дрехите му бяха вир-вода, а ръцете и лицето му бяха вкочанени от студ.
Люси се изправи. Дейвид се плъзна по стълбите по задник и завика:
— Какво има? Какво стана?
— Това — рече Люси и посочи непознатия.
Още по пижама, Дейвид се смъкна до долу и се изтегли на ръце в количката си.
— Не виждам защо трябва да се пищи — заяви той, завъртя колелата с ръце и се взря в проснатия на пода странник.
— Съжалявам. Стресна ме. — Люси се наведе, подхвана мъжа под мишниците и го потътри към дневната. Дейвид я последва. Тя положи безчувственото тяло пред камината.
— Откъде, по дяволите, се взе тоя? — Дейвид се взря в непознатия.
— Сигурно е моряк… бурята…
Но Люси забеляза, че е облечен в дрехи на работник, и внимателно го огледа. Беше едър мъж, по-дълъг от килимчето, което бе шест стъпки, с широк врат и рамене. Имаше изразително лице с фини кости, високо чело и здрава челюст. „Сигурно е хубав — помисли си тя, — ако не е този мъртвешки тен.“
Непознатият се размърда и отвори очи. В първия миг изглеждаше ужасно изплашен, като малко момче, което се събужда и открива, че е попаднало в непозната обстановка, но много бързо изражението му се отпусна и той се огледа внимателно. Погледът му се спря на Люси, Дейвид, прозореца, вратата и огъня.
— Трябва да му съблечем тия дрехи. Донеси една твоя пижама и халат, Дейвид.
Той избута количката навън, а Люси коленичи до непознатия. Първо свали ботушите и чорапите му. В очите му проблесна едва ли не развеселено пламъче, докато я наблюдаваше. Но когато посегна към сакото му, той скръсти ръце на гърдите си.
— Ще умрете от пневмония, ако останете с тези дрехи — заяви тя като опитна медицинска сестра. — Нека да ги махна.
— Струва ми се, че не се познаваме достатъчно добре — в крайна сметка никой не ни е представил един на друг — отвърна той.
Заговаряше за първи път. Гласът му бе толкова уверен, а думите така официални, че от контраста с ужасния му външен вид Люси избухна В смях.
— Да не би да се срамувате? — запита тя.
— Просто смятам, че един мъж трябва да запази своята тайнственост — ухили се той широко, но усмивката му изведнъж се сгърчи, а очите му се затвориха от болка.
Дейвид се върна с чиста пижама в ръце.
— Двамата май вече почнахте да се погаждате — забеляза той.
— Ще трябва ти да го съблечеш — рече Люси. — На мен не ми дава.
В очите на Дейвид не можеше да се прочете нищо.
— Ще се справя сам, благодаря — каза непознатият, — ако не е много нахално от моя страна.
— Както искате. — Дейвид хвърли дрехите на един стол, завъртя колелата и излезе навън.
— Ще направя още чай — каза Люси и го последва, като затвори вратата на дневната зад себе си.
В кухнята Дейвид вече пълнеше чайника, от устата му висеше запалена цигара. Люси бързо почисти счупените парчета в антрето, после отиде при него.
— Преди пет минути не бях сигурен, че е жив, а сега вече се облича сам — заяви Дейвид.
— Може да се е преструвал — каза Люси, занимавайки се с чайника.
— Явно, че перспективата да го събличаш допринесе за бързото му възстановяване.
— Не мога да повярвам, че има толкова срамежливи хора.
— Липсата на подобно качество у теб може би те кара да подценяваш силата му в другите.
— Хайде да не се караме днес, Дейвид. Сега можем да правим по-интересни работи. Промяната е хубаво нещо. — Тя взе таблата и влезе в дневната.
Непознатият закопчаваше горнището на пижамата си. Когато тя влезе, се извърна с гръб към нея. Люси постави подноса на масичката и наля чая. Той се обърна и тя видя, че бе облякъл халата на Дейвид.
— Много сте мила — каза. Погледът му беше прям.
„Не изглежда всъщност от срамежливите“, помисли си Люси. Е, беше няколко години по-стар от нея — около четирийсетте. Може би затова. С всеки изминал миг все по-малко приличаше на корабокрушенец.
— Седнете близо до огъня — предложи тя и му подаде чаша чай.
— Не знам дали ще мога да се оправя с чинийката. — Пръстите ми не ме слушат. — Той пое чашата с вдървени ръце, обхвана я с длани и я поднесе внимателно към устните си.