— Мислех, че е някой крадец — рече Фейбър, като съзнаваше колко нелепо звучи това.
— И откъде ще дойде тоя крадец, ако смея да попитам? — Руменината се върна в побледнелите й бузи.
Беше облечена в много широка, старомодна фланелена нощница, която я покриваше от врата до глезените. Махагоновата й коса се бе разпиляла в безпорядък по възглавницата. Очите й изглеждаха огромни, а устните й бяха влажни.
— Вие сте невероятно красива — прошепна Фейбър тихо.
Тя затвори очи.
Фейбър се наведе и я целуна. Устните й се разтвориха мигновено и тя отвърна на целувката му. Той прекара връхчетата на пръстите си по раменете, шията, ушите й. Тя се размърда под него.
Той искаше да я целува дълго, да опознава тази уста, да изпита удоволствието от тази нова близост, но усети, че тя няма време за нежност. Люси мушна ръка в долнището на пижамата му и го стисна, после простена тихо. Дишането й се ускори.
Продължавайки да я целува, Фейбър протегна ръка и угаси лампата. После се надигна, свали горнището си и бързо — да не се чуди тя какво прави — дръпна залепената за гърдите му кутийка с негативи, пренебрегвайки болката от отлепването на пластира. Той мушна снимките под леглото, разкопча калъфа и пусна на пода и камата.
После надигна нощницата й до кръста.
— Бързо! — рече тя. — Бързо!
Фейбър се наведе към нея. Телата им се сляха.
Люси не изпитваше никаква вина след това. Чувстваше се доволна, заситена, успокоена. Бе получила онова, за което така жадуваше. Лежеше неподвижно, със затворени очи и галеше стърчащите косъмчета по врата му, наслаждавайки се на лекото боцкане по пръстите. След малко рече:
— Толкова бързах…
— Не сме свършили още — заяви той.
— Ти не… — намръщи се тя в тъмнината. Минало й бе през ума наистина.
— Не, не успях. И ти почти не можа…
— Аз съм на друго мнение — усмихна се тя.
— Ще видим — светна лампата той и я погледна.
После се плъзна надолу в леглото, между бедрата й и я целуна по корема. Езикът му се стрелна в падинката на пъпа. „Много е приятно“, помисли си тя. Главата му продължи надолу. Той, естествено, няма да иска да ме целуне там… Но той я целуна. И продължи… Люси се вкамени от ужас, когато езикът му проникна в нежните гънки, когато той ги разтвори с пръсти, за да проникне по-дълбоко в нея… И накрая този неумолим език откри малко, чувствително местенце — толкова малко, че тя даже не бе знаела, че съществува, толкова чувствително, че докосването до него в началото й причини болка. Но ужасът бе пометен от най-изумителното усещане, което някога бе изпитвала. Неспособна да се въздържи, тя започна да движи хълбоци нагоре-надолу, все по-бързо и по-бързо, да търка хлъзгавата си плът по устата, брадичката, носа и челото на този мъж, отдала се изцяло на собственото си удоволствие. А то растеше и растеше, и Люси изведнъж усети, че повече не може да сдържа напиращата отвсякъде радост, и отвори уста да изкрещи. В тоя миг той затули устата й с длан. Но Люси продължи да крещи, екстазът продължаваше… Тя усети, че вътре в нея нещо избухва, че е напълно, изцяло изчерпана, че никога, никога няма да може повече да стане.
Съзнанието й се замъгли. Долавяше смътно, че той е още между краката й, бузата с наболата по нея брада се допираше до вътрешната страна на бедрото й, устните му я докосваха едва-едва.
— Сега знам какво е искал да каже Лорънс — рече тя накрая.
— Не разбирам — вдигна глава той.
— Нямах представа, че може и така — въздъхна тя. — Беше прекрасно.
— Беше?
— О, Господи, нямам сили за повече…
Фейбър смени позата и застана над нея, обгръщайки с колене гърдите й. Люси осъзна какво искаше той и за втори път замръзна от ужас — беше толкова голям… но изведнъж разбра, че иска да го направи, да го почувства. Тя вдигна глава и устните й го обгърнаха. Фейбър простена леко.
Той обхвана главата й с ръце и започна да я движи напред-назад, стенейки тихо. Тя го погледна — Хенри се взираше в нея, опивайки се от онова, което тя правеше. Люси се запита какво ли ще стане, когато той… и реши, че не й пука — всичко досега беше толкова хубаво, че сигурно дори и това щеше да й хареса.
Дотам обаче не се стигна. Когато тя вече си мислеше, че той губи контрол над себе си, Хенри спря, отмести се, легна върху нея и я облада отново. Този път много бавно и спокойно, като морския прилив, галещ плажа, докато най-после той постави ръце под хълбоците й и заби пръсти в плътта й. Тя го погледна и разбра, че сега вече е готов да престане да се контролира и да потъне в нея. И това я възбуди повече от всичко досега, така че, когато гърбът му се изви, лицето му се изкриви от болка, а от гърдите му се изтръгна тихо стенание, тя обви крака около кръста му и се остави изцяло на това невероятно усещане — и тогава, след толкова време, тя чу тръбите и цимбалите, които Лорънс обещаваше.