Генерал Гудериан беше точно от онези пруски офицери аристократи, които Ромел така мразеше. Познаваше го от известно време. И двамата в началото на кариерата си бяха командвали Госларския йегер батальон и се срещнаха отново по време на нападението на Полша. Напускайки Африка, Ромел остави препоръка да го наследи Гудериан, като много добре знаеше, че битката е загубена. Ходът му обаче се провали, защото по онова време Гудериан не беше сред любимците на Хитлер и препоръката беше директно отхвърлена.
Ромел чувстваше, че генералът е от хората, които ще постелят копринена кърпичка на коляното си, за да не си измачкат панталона, докато си пият питието в клуба. Беше станал офицер, защото баща му бе офицер, а дядо му беше много богат. Син на селски учител, Ромел, който се бе издигнал от лейтенант-полковник до фелдмаршал само за четири години, презираше кастата висши военни, към която никога не бе принадлежал.
Сега се взираше през масата в генерала, който отпиваше от брендито, взето от избата на Ротшилд. Гудериан и близкият му сътрудник, генерал фон Гейр, бяха пристигнали в Главната квартира на Ромел в Ла Рош Гуйон в Северна Франция, за да му съобщят как да разположи войските си. Ромеловата реакция на подобни посещения варираше от нетърпение до ярост. Според него Генералният щаб съществуваше, за да осигурява достоверна информация от разузнаването и редовно продоволствие, а от опита си в Африка знаеше, че те не могат да се справят и с двете неща.
Светлите мустачки на Гудериан бяха грижливо подстригани, около очите му имаше толкова бръчки, че сякаш постоянно се усмихваше. Беше висок и представителен, а с това не можеше да бъде много симпатичен на един нисък, грозен и оплешивяващ мъж, за какъвто се смяташе Ромел. Изглеждаше спокоен, а всеки немски генерал, който можеше да се чувства спокоен в този момент от войната, със сигурност беше глупак. Току-що приключилият обяд — телешко печено и вино от далечния Юг, едва ли можеше да послужи за извинение.
Ромел погледна през прозореца, докато чакаше Гудериан да започне разговора. Дъждовните капки се стичаха от липите в двора. Когато най-после гостът отвори уста, стана ясно, че е обмислял как най-добре да представи тезата си и е решил да започне със страничен обход.
— В Турция — заговори той — английската Девета и Десета армия и Турската национална армия се съсредоточават на границата с Гърция. В Югославия партизаните също съсредоточават силите си. Французите в Алжир се подготвят да нападнат Ривиерата. Руснаците, изглежда, се готвят да нахлуят по море и суша в Швеция. В Италия съюзниците са готови да тръгнат към Рим. Има и по-дребни сигнали: отвлечен генерал в Крит, убит разузнавач в Лион, нападната радарна станция в Родос, абразивна смазка в самолет, който се разбива в Атина, нападение на командоси в Сагвааг, експлозия във фабриката за кислород в Булон, дерайлирал влак в Ардените, взривен петролен склад при Бусен… мога да продължа още. Картината е ясна. В окупираните територии непрекъснато се увеличават саботажите и предателствата, по границите ни се виждат повсеместни приготовления за нападение. Никой от нас не се и съмнява, че това лято ще има голяма офанзива на съюзниците; сигурни сме също така, че всичките тези безредици целят да ни заблудят къде ще се извърши десантът.
Генералът спря за миг. Лекцията, изречена с наставнически тон, раздразни Ромел и той използва възможността да го прекъсне:
— Точно затова си имаме Генерален щаб — да обработва информацията, да преценява дейността на врага и да предсказва бъдещите му ходове.
— Трябва да сме наясно с ограниченията на този тип гадаене по кристална топка — усмихна се снизходително Гудериан. — Убеден съм, че вие имате мнение откъде ще дойде ударът. Всички имаме. Стратегията ни трябва да допуска възможността да сме сгрешили.
Сега Ромел видя накъде бият заобикалките на генерала и с мъка овладя желанието да изкрещи високо възмущението си, преди Гудериан да довърши тезата си.
— Разполагате с четири бронирани дивизии под ваше командване — продължи Гудериан. — Втора танкова при Амиен, Сто и шестнайсета при Руан, Двайсет и първа при Кан и Втора SS при Тулуза. Генерал фон Гейр вече ви е предложил да ги разположите навътре от брега, всички заедно, готови във всеки момент за бърз ответен удар. Тази стратегия всъщност е основен принцип в политиката на Върховното командване на Вермахта. Въпреки това вие не само сте се противопоставили на предложението на Гейр, но дори сте придвижили Двайсет и първа дивизия към Атлантическия бряг…