Досещаше се, че няма да успее да се преструва убедително. Не й беше в природата. Нямаше и опит в това. Помъчи се да се сети за някой друг случай в живота си, когато бе излъгала близък човек — и не можа. Не че се бе ръководила от възвишени принципи — мисълта, че ще излъже, не я тревожеше кой знае колко. Просто досега не бе имала повод да бъде нечестна.
Дейвид и Джо седнаха на масата в кухнята да закусят. Дейвид мълчеше, Джо бърбореше непрекъснато заради самото удоволствие да произнася думички. На Люси не й се ядеше.
— Няма ли да закусваш? — попита Дейвид небрежно.
— Хапнах малко преди това. — Ето, първата й лъжа. Не беше толкова зле.
От бурята усещането за клаустрофобия се засили. Дъждът плющеше така силно, че от прозореца на кухнята едва се виждаше хамбарът. Човек се чувства наистина затворник, когато отварянето на врата или прозорец изисква подобни усилия. Ниското, стоманеносиво небе и стелещата се мъгла създаваха впечатлението, че е все привечер. В градината, между лехите с картофи, се стичаха потоци вода, а местенцето, насадено с билки, се бе превърнало в малко езеро. Врабчото гнездо под покрива на запуснатата пристройка бе отнесено и врабците хвърчаха панически по стрехите.
Люси чу Хенри да слиза по стълбите и се почувства по-добре. Кой знае защо, беше сигурна, че той лъже много убедително.
— Добро утро! — поздрави той жизнерадостно. Дейвид вдигна глава от количката и кимна любезно. Люси се въртеше около печката. „Вината просто е изписана на лицето й“, помисли си Фейбър и простена наум. Но Дейвид като че ли не забелязваше изражението на жена си. Фейбър реши, че Дейвид е доста тъп… поне по отношение на жена си…
— Седнете да закусите — каза Люси.
— Много благодаря.
— Боя се, че не мога да ви предложа да ви заведа на църква — заяви Дейвид. — Най-много да послушаме службата по радиото.
— Ходите ли на църква? — Фейбър съзна, че беше неделя.
— Не — отвърна Дейвид. — А вие?
— Не.
— За един фермер и неделята е ден като другите — продължи Дейвид. — Ще ходя до другия край на острова да се видя с моя овчар. Може да дойдете, ако искате.
— С удоволствие — отвърна Фейбър. Така щеше да огледа местността. А и трябваше да види как се стига до къщата с предавателя. — Искате ли да ви закарам?
— И сам се оправям — стрелна го Дейвид с неприязън. След минута напрегнато мълчание продължи: — В такова време трябва да се кара по памет. По-сигурно ще е аз да съм на волана.
— Разбира се. — Фейбър започна да се храни.
— На мен ми е все едно — продължи да упорства Дейвид. — Не идвайте, ако смятате, че ще ви е уморително…
— Не, не, напротив, искам да дойда.
— Добре ли спахте? Забравих, че може още да се чувствате изтощен. Дано Люси не ви е задържала до късно.
Фейбър си наложи да не поглежда към нея, но с крайчеца на окото си долови, че тя изведнъж почервеня.
— Вчера цял ден спах — каза той, опитвайки се да привлече погледа на Дейвид.
Не успя. Дейвид гледаше жена си. Той знаеше. Тя му обърна гръб.
Сега Дейвид щеше да го смята свой неприятел, а враждебността винаги пораждаше подозрение. Не беше опасно, вече го бе предвидил, но можеше да стане досадно.
Дейвид се овладя доста бързо. Отблъсна се от масата и завъртя колелата към задната врата.
— Ще изкарам джипа от хамбара — каза той най-вече на себе си. Взе една мушама от закачалката и я метна върху главата си, после отвори вратата и излезе.
За няколкото мига, в които вратата беше отворена, бурята нахлу в малката кухня и обля пода с вода. Когато вратата се затвори, Люси потръпна и се залови да бърше водата от плочките.
Фейбър протегна ръка и я докосна.
— Недей — рече тя, посочвайки с глава Джо.
— Не ставай глупава — усмихна й се Фейбър.
— Мисля, че той знае — рече тя.
— Но ако помислиш за миг, на теб всъщност не ти пука дали знае, или не, нали?
— Предполага се, че трябва да ми пука.
Фейбър сви рамене. Клаксонът на джипа изсвири нетърпеливо отвън. Люси му подаде мушама и чифт гумени ботуши.
— Не говорете за мен — рече тя.
Фейбър се облече и тръгна към входната врата. Люси го последва в антрето. Джо остана в кухнята.
С ръка на дръжката Фейбър се обърна и я целуна. Тя отвърна с жар на целувката му, после се обърна и влезе в кухнята.