Фейбър претича през морето от кал под дъжда и скочи в джипа до Дейвид. Потеглиха веднага.
Колата беше специално направена за човек без крака. Имаше ръчка за газта, автоматични скорости и дръжка на волана, за да може шофьорът да кара с една ръка. Сгънатата инвалидна количка се плъзгаше на специално място зад седалката на шофьора. На рафтчето над предното стъкло имаше ловна пушка.
Дейвид шофираше майсторски. Оказа се прав за пътя — беше само ивица пирен, утъпкана от гумите на джипа. Дъждът изпълваше дълбоките коловози. Колата се пързаляше в калта и на Дейвид това сякаш му доставяше удоволствие. Стиснал между устните си цигара, той излъчваше някакво нелепо бабаитство. „Може би с това замества летенето“, помисли си Фейбър.
— С какво се занимавате, когато не сте за риба? — попита Дейвид.
— Държавен служител съм — каза Фейбър.
— В коя сфера?
— Финансовата. Аз съм просто едно колелце в машината.
— Нещо с хазната ли?
— Предимно.
— Интересно ли е? — настоя той.
— Донякъде. — Фейбър си наложи да измисли нещо. — Знам колко трябва да струва един промишлен продукт и прекарвам по-голямата част от времето си да следя да не се вземат прекалено много пари от данъкоплатците.
— Някакви технически продукти по-конкретно?
— Всичко, от кламери до самолетни мотори.
— Аха. Е, всеки работи за каузата по своему.
Това прозвуча съзнателно фалшиво, но Дейвид, естествено, нямаше представа защо Фейбър не се разсърди.
— Прекалено стар съм за фронта — каза Фейбър.
— Бяхте ли през първата?
— Тогава бях много млад.
— Късмет сте имали.
— Наистина.
Пътят се доближаваше до ръба на скалата, но Дейвид не намали. „Може би иска да ни убие и двамата“, помисли си Фейбър. Той се хвана за дръжката.
— Бързо ли карам? — попита Дейвид.
— Явно познавате пътя.
— Май ви е страх, а?
Фейбър не отговори и Дейвид намали малко, явно доволен, че бе успял да постигне своето.
Островът беше сравнително равнинен и гол. Имаше малки възвишения, но досега Фейбър не бе видял никакви хълмове. Растителността беше предимно трева, тук-там мъх и папрати, но много малко дървета. Нямаше какво да защити човека от природата. „Овцете на Дейвид Роуз сигурно са много жилави“, помисли си Фейбър.
— Женен ли сте? — попита неочаквано Дейвид.
— Не.
— Умен човек.
— О, не бих казал…
— Хващам се на бас, че добре се оправяте в Лондон. Да не говорим за…
Фейбър никога не беше понасял мъжкото побутване с лакти и фамилиарните приказки по отношение на жените.
— Мисля, че сте имали голям късмет с вашата съпруга…
— Така ли?
— Да.
— И въпреки това няма нищо по-хубаво от разнообразието, нали?
— Не съм имал възможността да се насладя на прелестите на брачния живот. — Фейбър реши да не разговаря повече. Всяко нещо, което казваше, само подклаждаше огъня. Ясно беше, че Дейвид ставаше досаден.
— Трябва да си призная, че не ми приличате на държавен чиновник. Къде са вечният чадър и цилиндърът?
Фейбър опита да се усмихне.
— И ми изглеждате доста як за книжен плъх.
— Карам редовно колело.
— Трябва да сте много здрав, за да издържите в тая буря.
— Благодаря.
— И не сте май толкова стар, та да не ви вземат в армията.
Фейбър се извърна и погледна Дейвид.
— Какво целите? — попита той спокойно.
— Пристигнахме — заяви Дейвид.
Фейбър погледна през прозореца и видя къщичка, която много приличаше на тази на Люси, с каменни стени, плочест покрив и малки прозорчета. Беше кацнала на хълма, единствения хълм, не много висок при това, който Фейбър бе видял на острова. Излъчваше нещо намусено, но упорито. Докато се катереше към нея, джипът заобиколи малка иглолистна горичка.
До къщата имаше глог с клюмнали цветове. Дейвид спря колата. Фейбър го наблюдаваше безмълвно как разгъва количката си, измъква се от седалката и се намества в нея — знаеше, че би отхвърлил с неприязън всяко предложение за помощ.
Влязоха в къщата през дъсчена врата без ключалка. В антрето ги посрещна черно-бяло коли с малка, но широка глава. То помаха с опашка, но не залая. Къщичката беше точно копие на тази на Люси, но атмосферата беше друга — тук всичко беше голо, безрадостно и не особено чисто.
Дейвид се отправи към кухнята, където старият Том седеше до старомодната печка с дърва и топлеше ръце. Овчарят се надигна.