С надписите по екрана предаването й свърши. Александър взе дистанционното и изключи телевизора. Тежък махагонов капак автоматично се плъзна над големия екран. Остана за миг неподвижен, загледан в телефона върху бюрото. Щеше му се да й се обади, да й каже какво мисли за интервюто и да я покани на вечеря, но знаеше какъв ще бъде отговорът. По-добре да изчака тя да го потърси — беше убеден, че рано или късно ще се случи. Помежду им все още имаше недовършени неща. Интервюто, помисли си Александър и се усмихна. Запита се какво ли ще каже тя, ако разбере, че за него то е не по-малко важно, защото представляваше част от плана му да промени обществения си имидж. Но да караме поред, реши той.
Първо му предстоеше да промени имиджа си в нейните очи.
Харв Петерсън, главният продуцент на „Светът във фокус“ — висок, към шестдесетгодишен мъж със силно обветрено лице и рядка сивкава коса, — бе отразявал навремето Корейската война от фронтовата линия като вестникарски кореспондент. Имаше остър глас и маниери като на сержант от морската пехота. Заемаше впечатляващ кабинет с орехова ламперия на десетия етаж на телевизионния център.
Мередит влезе в кабинета, питайки се защо я вика и толкова ли е важно, че не търпи отлагане. Съобщението му с дебели печатни букви гласеше „При първа възможност“.
— Сядай, Мередит — покани той с нехарактерна любезност.
Тя кимна и се настани удобно.
— Какво е чак толкова спешно, Харв?
Той пристъпи направо към въпроса.
— Чух, че се готвиш да вземеш ексклузивно интервю с Александър Киракис. — Запали пура и се облегна на стола. — Според мълвата двамата сте в доста приятелски отношения: вечеря в „Четирите сезона“, цветя…
Мередит го погледна учудено.
— Знаеш за това?
Той се ухили.
— Тук новините се разпространяват бързо. В края на краищата занаятът ни е такъв, дори когато става дума за някой от нашите редици. Особено тогава, бих добавил.
— Слуховете, опасявам се, са силно преувеличени — върна му топката Мередит. — Съжалявам, ако ще разочаровам всички.
— Не излизате ли заедно?
— Не бих казала — отвърна тя. — През последните години съм се срещала с него три пъти — за кратко. А вечеряхме в „Четирите сезона“, за да обсъдим вероятността да направя интервюто. Това е всичко.
— И то е повече, отколкото други са постигнали досега.
— Но едва ли гарантира, че интервюто ще бъде дадено.
— Някакъв шанс обаче съществува, нали?
— Винаги има шанс. Но Александър Киракис е човек, на когото не бих заложила много — отвърна тя развеселено тв. — Прекалено непредвидим е.
Ако той го разбере някога, ще превърне живота й в ад.
— Този път ще се наложи да дадеш повече от себе си — подметна Петерсън.
Тя го погледна озадачено.
— Какво значи това?
— Ако направиш интервюто, ще се отрази доста благоприятно върху кариерата ти — обясни Петерсън. — От есента нататък телевизионната компания смята да пусне ново предаване в най-гледаното време. Изградено е изключително на интервюта. Ще се казва „Манхатънски наблюдател“. Ще бъде седмично едночасово предаване, съсредоточено върху политика, бизнес и други сериозни въпроси. Интервютата ще бъдат по-задълбочени от тези, които взимаш сега. Искат да се представят световни лидери и други влиятелни личности, които или живеят тук, или посещават Манхатън.
— Александър Киракис не е политик…
— Не, но никой не може да отрече, че е един от най-могъщите мъже в света — напомни той. — „Киракис корпорейшън“ е толкова голяма, че само като започне някоя делова операция в дадена държава, може да тласне цялата национална икономика… или да я срути.
— Какво точно се стараеш да ми кажеш по заобиколен начин? — попита Мередит предпазливо.
— Ти си кандидат номер едно за водеща на предаването и направо ще получиш работата, ако успееш да вземеш интервюто с Киракис — отвърна Петерсън и тръсна пепелта от пурата в големия пепелник в край на бюрото. — Обществена тайна е колко ненавижда медиите. С него е по-трудно да се свържеш, отколкото с Пентагона. Хвани го и ще отстраниш всичките си съперници за водещата новото шоу.