Выбрать главу

Той я изгледа изпитателно.

— Какъвто и да съм, Мередит, аз съм и човек, който спазва думата си. Ще получиш интервюто, но… при определени условия, разбира се.

Погледна го подозрително.

— Какви условия?

— Искам да видя предварително всички въпроси, които възнамеряваш да ми зададеш, както и какви теми ще обсъждаме — поясни той. — Отказвам интервю на живо. Ще бъде записано и аз трябва да го видя и одобря, преди да се излъчи.

Наведе се напред, постави лакти върху бюрото и сплете пръсти.

— Доста очакваш.

— Това са условията ми — отвърна той простичко. — Или приемаш, или не.

Смята да направи нещата възможно по-трудни, помисли си тя.

— И ако приема? — попита Мередит на глас.

— Тогава ще се срещнем отново. Очаквам да ми предоставиш списъка на темите.

— Вече съм го приготвила — заяви тя. — Съставих го, когато за пръв път възникна възможността за това интервю.

— О! И в теб ли е?

Тя поклати глава.

— Реших да изчакам, докато бъде сигурно, че ще приемеш.

Александър кимна.

— Какво ще кажеш да го обсъдим по време на вечеря?

— Не — отвърна Мередит бързо. — От цялата тази история ще излезе нещо единствено ако поддържаме само професионален контакт. Никакви романтични вечери, никакви последни питиета. Делови отношения — и толкова. И за предпочитане — тук, в този кабинет. Според мен така и двамата ще си спестим доста проблеми.

Той забарабани с молив по бюрото, без да откъсна очи от нея.

— Опасявам се, че вече възниква един проблем. Графикът не ми позволява да се срещна с теб в редовните работни часове. Ако желаеш да направиш интервюто, налага се да бъде във време, удобно за мен.

— Разбирам — отвърна тя суховато. — Нови условия.

Погледна го с блеснали от гняв очи. Ненавиждаше го, задето така я води за носа.

Той се усмихна.

— Ако се притесняваш от светски срещи или да си насаме с мен заради случката в апартамента ми, искам да те успокоя — подхвана той търпеливо. — Никога не съм обладавал жена против волята й и не възнамерявам да започвам сега.

Мередит го изгледа изпитателно, но си замълча. Очевидно си играеше с нея и тя събра цялата си воля, за да удържи гнева си.

— Както схващам нещата, настояваш за строго професионални отношения. С други думи, след като запишеш интервюто и то се излъчи, няма да се видим повече. Прав ли съм?

Тя се позабави да даде отговор:

— Да.

Той кимна.

— Така да бъде, щом ти го желаеш. — Погледна я въпросително. Тя мълчеше и той продължи: — Относно интервюто ще разполагаш с пълното ми сътрудничество, стига да се изпълнят условията ми.

— Не виждам никакви затруднения.

Беше сигурна, че Петерсън няма да възрази да му покаже интервюто преди излъчването.

Той продължи да я гледа, после понечи да каже нещо и отвори уста, но се отказа. Седяха в неловко мълчание, което продължи сякаш цяла вечност. В един момент Мередит не издържа.

— Ако няма какво друго да уточняваме, си тръгвам. Имам и друга среща. Вече закъснявам.

Той кимна.

Тя бавно се изправи.

— Ако си свободен в сряда вечер, да се срещнем тогава?

Александър кимна отново.

— Ще ти се обадя — обеща той.

— Чудесно.

Едва в асансьора Мередит си позволи да се замисли какво точно стана в кабинета. Очакваше той да създава трудности, очакваше дори да е ядосан. Но определено не допускаше подобно развитие на нещата: Александър съвсем ясно даде да се разбере на какво се надява — за какво настоява — в замяна на интервюто, но същевременно прие да го даде. Не само се съгласи, но и обеща пълно сътрудничество. Защо, запита се тя. Беше изпълнена с подозрения.

Каква игра играеше той всъщност?

През следващите седмици Александър и Мередит се срещнаха няколко пъти, за да разговарят за интервюто. Макар че се виждаха в най-елегантните ресторанти на Манхатън, първоначално отношенията им напомняха въоръжено примирие. Разговорите протичаха трудно и напрегнато. Почти по всички въпроси имаха различно мнение. Все пак в резултат на това общуване постепенно се отпуснаха и дискусиите станаха по-приятни. Александър се държеше очарователно и внимателно, но никога повече не я покани в апартамента си след вечеря, дори не намекна за подобно нещо. Държи се като безупречен джентълмен, оцени Мередит, отърсвайки се от всичките и подозрения. От мен единствено се е искало да му покажа, че интересът ми е строго професионален. Откри, че започва истински да го харесва.