Александър се ухили, а в тъмните му очи се мярнаха дяволски пламъчета.
— Казах, че май наистина ще вали и е редно да се отправим веднага към „Плаза“ — отвърна той с престорено достойнство.
Хвана я за ръка и хукнаха край езерото. Докато стигнаха югоизточния край на парка, вече валеше като из ведро. Все още хванати за ръце, тичаха към „Плаза“. Спряха едва при бетонните стъпала към главния вход. Спогледаха се: и двамата бяха подгизнали до кости. Започнаха да се смеят неудържимо.
— Смееш ли да влезеш вътре в този вид? — попита Александър.
— По-скоро въпросът е дали ще ни пуснат — ухили се Мередит.
— Разбира се.
Вирна величествено глава и пристъпи по-близо до нея, за да направи място за двамата пиколо, натоварени с куфари, извадени от бял ролс–ройс на входа.
— Сигурен ли си? — подразни го Мередит.
— Абсолютно.
— Кога за последен път чух тази дума? — попита тя престорено сериозно.
Пристъпи напред, но залитна. Александър се пресегна и я хвана за лактите, за да я задържи да не падне. Очите им се срещнаха и двамата останаха така известно време. В следващия миг внезапно и импулсивно Александър вдигна ръка, хвана я за брадичката и поднесе устните си към нейните. Отначало се целунаха нежно, а после — в недвусмислен порив — той я обгърна с ръце. Тя жадно отвръщаше на целувките му. И двамата забравиха напълно за любопитните погледи на портиерите на „Плаза“ и на случайните минувачи.
Скоро, помисли си Александър. Съвсем скоро.
— Доколкото схващам, баща ти е имал огромно влияние върху твоя живот — заключи Мередит по време на обяда.
Слава богу, дрехите й вече започваха да изсъхват! Имаше чувството, че всички в ресторанта ги зяпат.
Александър се усмихна.
— Той имаше най-важното влияние върху живота ми — уточни Александър без колебание. — Майка ми непрекъснато твърдеше — и то без особено удоволствие, ако трябва да съм честен, — че татко е започнал да ме подготвя да го наследя от деня, в който съм се родил. Тя често се оплакваше, че не съм имал истинско детство. Твърдеше, че гледа на корпорацията като на свое царство, а на мен — като наследник на трона.
— Трудно ти е било, предполагам — прояви съчувствие Мередит. — Малко дете да носи такова огромно бреме.
Александър поклати глава.
— Никога не съм се замислял по въпроса, защото не знаех нищо друго — призна той. — Брат ми починал точно преди да се родя и аз съм бил следващият наследник. Всъщност последният. Майка ми не можела да има повече деца. — Бодна от салатата. — Откакто се помня, знаех, че един ден ще заема мястото на баща си като председател на борда на директорите. Колкото и да е странно, но дори като много млад очаквах този ден с нетърпение.
— Значи никога не си имал чувството, че тази роля ти е била натрапена, така ли? — попита Мередит и отпи от чашата си.
— Ни най-малко. Просто бях роден за това. Никога не съм го поставял под въпрос. Бях готов да направя всичко, за да е доволен баща ми. Помня една нощ — бях малък, едва ли повече от седемгодишен — се примъкнах долу в кабинета му, докато мама и той бяха отишли някъде на вечеря. Седнах зад бюрото му и се постарах да си представя какво ли е да съм на негово място. — Засмя се. — За жалост съм заспал там.
Мередит също се засмя.
— И какво стана?
— Когато се върнали, татко влязъл в кабинета и ме намерил. Не се ядоса. Напротив — развесели се. Подметна нещо в смисъл, че трябва да намери подходящо място за мен в някои от офисите си и ме отнесе горе. Помня, че си мислех колко е силен, колко искам да приличам на него.
В очите му се появи странно изражение, но Мередит не успя да го определи.
— Били сте много близки — предположи тя.
Александър кимна.
— Бяхме, докато не се преместих в Щатите. Май никога не ми го прости — сподели той с въздишка. — Исках да работя с него, но и не се виждах в неговата сянка. Знаех, че по този начин никога няма да се докажа.
— И той трябва да е бил наясно — обади се Мередит.
— Осъзна го, но едва преди смъртта си. — Александър се замисли. — Аз обаче така и не разбрах защо толкова възразяваше против идването ми тук. Сякаш някаква лична причина — дори несвързана с бизнеса — го тласкаше да ме задържи в Гърция.
Мередит свъси вежди.
— Чувството ми е познато.
Александър я погледна учудено.
— И ти ли си имала властен баща?