Това вече прикова вниманието на Александър. Интересът му към „Манети моторс“ не бе тайна за никого. Преди три години — тогава още не беше председател на „Киракис“ — бе хвърлил око на автомобилния производител, базиран в Италия. Винаги бе гледал на тази компания като на ценна придобивка за корпорацията, но така и не успя досега, защото ставаше въпрос или за купуване, или за сливане.
— Знаеш, че продължава да представлява интерес — отвърна той.
— И аз така си помислих. Слушай, говори се, че Карло Манети има нужда от значителни капитали, и то веднага — осведоми го Дезмънд. — Взел е няколко големи заема от римски банки. И още — бил направил страхотен нов модел. Щял да прогони всичко друго от улици те, но са му нужни пари, много пари, за да даде ход на проекта.
— Разбирам.
— Все още не е съгласен нито да продава, нито да се слива, но ако изиграеш картите си добре, ще го купиш, без дори да се усети — предложи Дезмънд. — Възможно ли ти е да отскочиш до Рим?
— Моментът сега не е подходящ.
— Тогава защо не изпратиш някой друг. Поговори с Карло. Ако все още не е склонен да те допусне, подкрепи проекта му анонимно. — Последва дълга пауза. — Според мен би имал по-голям успех пред него лично, но щом като няма начин…
Александър се замисли. Отдавна чакаше точно такава възможност. Взе решение.
— Ще летя за Рим утре сутринта — заяви той. Тази вечер трябваше да говори с Мередит.
Мередит се прибра вкъщи напълно изтощена. Свиквай, увещаваше се тя, влизайки в тъмния си апартамент. През следващите два месеца ще имаш доста работа — ще водиш вече две предавания вместо едно. Погледна часовника върху бюрото. Осем и половина. Провери секретаря за съобщения. Нищо спешно.
Взе душ и облече бродирана червена копринена роба, която си купи, докато снимаше част от „Светът във фокус“ в Япония миналата година. Извади от хладилника малко студено пилешко, сирене и плодове. Тъкмо се настани на дивана с чинията и телефонът иззвъня. Вдигна го след второто позвъняване.
— Ало?
— Мередит, Кейси се обажда. Заета ли си?
— Разбира се. Имам страхотна среща с остатъци от пиле — подметна тя шеговито. През последната година Мередит и Кейси доста се бяха сприятелили. — Какво става?
— Преглеждах материалите, които ми даде днес следобед — потенциалните интервюта за следващите предавания — и ми се ще да обсъдя някои неща с теб. Вкъщи ли ще бъдеш?
Мередит се поколеба за миг.
— Да. Ела.
— Чудесно. Ще бъда при теб след около двадесет минути, става ли?
— Тук съм.
Бавно остави слушалката. Беше от редките вечери, когато не си беше взела работа за вкъщи. Искаше да се отпусне и да си легне рано. Е, тази идея отпада, помисли си тя.
Приключваше с вечерята, когато на вратата се звънна. Кейси подрани, рече си тя и стана. Свали предпазната верига и отвори вратата.
— От къде звънна? От магазина на ъгъл…
Вдигна поглед и видя Александър.
— Добър вечер, Мередит! — поздрави той усмихнат.
Тя леко се засмя.
— Взех те за друг — обясни тя и отстъпи, за да му направи път.
— Явно. — Прекоси стаята и се обърна с лице към нея. — Очакваш ли някого?
Тя кимна и затвори вратата.
— Кейси Риналди. От есента тя поема „Светът във фокус“. Трябва да обсъдим някои неща.
— Тогава няма да стоя дълго — увери я той.
— Сядай. Да ти предложа ли нещо? Вино или…
Той поклати глава.
— Налага се да замина за Рим по работа.
— О! — Мередит замълча. — Кога?
— Излитам сутринта. Вероятно ще отсъствам седмица или повече. Исках да те видя, преди да тръгна.
Тя кимна. Той определено щеше да й липсва. Преди пет месеца щеше да наблюдава с радост как отлита за Рим и да се надява, че ще остане там. Сега обаче откри, че въобще не й харесва той да замине.
— Дойдох да те поканя да ме придружиш.
Тя се извърна да го погледне.
— Как ли пък не! — подметна привидно непринудено.
— Сериозно говоря. Била ли си някога в Рим?
Тя се усмихна.
— Не, но…
— Ще ти хареса. Рим е известен с това, че отвлича сърцата…
Тя кимна. Там той ще се чувства съвсем у дома, помисли си тя. Седна до него на дивана.
— Няма начин да се вдигна и да замина за Рим. Просто не е възможно.