— За нас всичко е възможно, Мередит — увери я той съвсем сериозно. — Ти и аз можем да го направим възможно.
Тя се усмихна.
— Нямаш раздразнителен продуцент, с който да се съобразяваш — напомни му тя. — Представям си само как звънвам на Харв Петерсън и му съобщавам, че ще замина с теб за една седмица в Рим. В момента в службата е пълен хаос. Нагърбих се да водя две предавания едновременно и помагам на Кейси да се подготви. С всеки изминал ден Харв се интересува все повече от популярността на предаванията. — Мередит поклати глава. — Ако поискам да отсъствам седмица точно сега, дори няма да успея да повторя някои от думите, които ще използва.
— Кажи му, че е част от новото ти предаване. Вземи оператор и снимай в Рим — предложи той.
Тя го погледна.
— За всичко си помислил, така ли?
— В момента мисля само как бихме могли да прекараме известно време заедно — отвърна той. — Станахме така близки през последните месеци, Мередит…
— Вярно е. И затова аз пък смятам, че точно сега е подходящо известно време да сме разделени.
Погледна я изненадано.
— Защо?
— Нещата помежду ни се промениха толкова много — прошепна тя. — И за двама ни е добре да помислим, да решим накъде искаме да вървим от тук нататък.
— Смятам, че и двамата знаем накъде отиваме.
— Знаем накъде сме се запътили, но това ли е, което искаме истински?
— Аз искам точно това — отвърна простичко той.
— Не съм толкова сигурна. Засега.
Гледаше я изпитателно.
— Какво чувстваш в момента? — попита Александър.
— Объркана съм — призна тя. — Да, държа на теб повече, отколкото бих желала, но…
— Защо повече, отколкото би желала?
Тя се поколеба, преди да отговори.
— Имаше доста нередни неща помежду ни — напомни му тя. — Вярно, всичко това вече е минало… — Пое си дълбоко въздух. — Струва ми се, че искам да кажа: страх ме е да не се обвържа прекалено.
— Защо се страхуваш?
— Защото може да не се получи нищо — отвърна тя честно. — Работих здравата, за да изградя кариера, да стигна там, където съм днес. Работата ми изисква голяма част от времето ми…
— Не ти казвам да се откажеш от това — прекъсна я той внимателно. — Но то не може да представлява целия ти живот. Никой не го знае по-добре от мен.
— Професионалният живот и на двама ни е толкова наситен, изисква толкова много време… — подхвана тя.
Постави ръце на раменете й.
— Напразно се безпокоиш — увери я той. — У теб първо ме привлече амбицията ти, тя е едно от нещата, от които се възхищавам най-много. Ти си силна, а аз съм познавал малко силни жени в живота си. Не виждаш ли? Така си приличаме… Ако сме заедно, ще бъдем още по-силни.
Мередит леко се засмя.
— Понякога ме плашиш — призна тя. — Действаш прекалено бързо. Все едно съм попаднала в окото на ураган. Нужно ми е време…
Той помълча и после кимна. Изправи се и си закопча палтото.
— Вероятно си права.
Тя го изпрати на вратата, където той отново се обърна към нея:
— Помисли какво ти казах, matia mou — помоли той. — Помисли накъде отиваме от тук нататък.
Импулсивно се наведе и я целуна нежно. Нито тя, нито той забелязаха Кейси, която ги зърна на излизане от асансьора. Дискретно сви в чупката на коридора и изчака Александър да си тръгне.
Мередит се отдръпна рязко, изплашена да не стигнат прекалено далеч.
— Най-добре е да тръгваш — промълви тя.
Той постави ръце на раменете й.
— Сигурна ли си, че точно това искаш?
Тя само кимна.
— Добре.
Тръгна си и докато стигна до асансьора, не се обърна. Вратите се затвориха, той изчезна и едва тогава Кейси се появи от скривалището си.
— Откога си там? — попита Мередит с усмивка.
— Достатъчно дълго — увери я Кейси и влезе в апартамента. — Знаеш ли, на живо е още по-привлекателен, отколкото на снимките.
— Така е.
Кейси изгледа многозначително робата на Мередит.
— Когато ви видях двамата на прага, ми се стори, че преча на нещо.
— Нищо подобно.
— На мен ми изглеждаше точно така — настоя Кейси.
— Между нас няма нищо — увери я Мередит. — Просто ме целуна, това е всичко.
— Ха-ха! — изсмя се Кейси. — Слушай, след като аз долових електричеството отдалеч, значи и ти си го уловила. Беше толкова силно, че би захранило Манхатън да свети цяла година.