— Определено.
Погледна го със сияещи очи.
Той я прегърна и зарови лице в шията й.
— Ще ми се да те държа така завинаги и никога да не те пускам…
На следващото утро Мередит се събуди и откри, че Александър лежи зад нея, прегръща я и нежно целува тила й. Тялото му бе плътно прилепнало към нейното. Почти не помнеше как снощи я отнесе на ръце горе. Любиха се отново и отново, а когато и двамата вече останаха без сили, той я пренесе в спалнята си и заспаха прегърнати. Това бе най-невероятната нощ в живота й.
— Добро утро! — промълви той. — Събудих ли те?
— Не знам — отвърна тя полушеговито. — Това ли се опитваше да сториш?
— Само от половин час.
Тя се обърна да го погледне. Той се надигна на лакът и й се усмихна.
— Нощта — промълви Мередит — бе като невероятен, красив сън. Почти се страхувах да се събудя.
Александър продължаваше да се усмихва.
— Беше самата действителност, уверявам те. — Целуна я нежно. — Буден съм от зори. Лежа и се мъча да измисля поне една причина да не се връщаме в Манхатън. — Докосна косата й. — Никога не съм бил суеверен, но сега ме е страх да те върна вкъщи, за да не разруша магията.
Мередит го целуна.
— Нищо не е в състояние да развали магията — увери го тя. — Дори да искаш, вече не можеш да ме загубиш. Обичам те.
Той отметна чаршафите и я разголи. Ръката му бавно се плъзна по гърдите й, а езикът му нежно докосваше чувствителните места по шията.
— Защо да не останем тук още седмица? — прошепна той и прокара ръка по щръкналите й зърна. — Само още една седмица…
— Ще ми се — промълви тя едва-едва; възбудата й нарастваше с всеки миг. — Но е изключено. Чака ме предаване…
Той сведе глава към едната й гърда и нежно я засмука. После отново се надигна на лакът и я целуна по устните.
— Толкова ли няма кой да те замести за една седмица?
— Незаменима съм — отвърна тя ухилена.
— Знам, но все ще се намери някой да води предаването ти — промърмори той й плъзна ръка между краката й.
— Не… Или…
Започна да стене от удоволствие.
— Ще намерят някого, естествено — настоя той.
Отново прилепи устни към нейните.
— Бих могла да кажа, че не ми е добре… Или че обмислям някои детайли за предаването…
Той се ухили.
— Или че се запознаваш по-подробно с обекта на интервюто си.
— Да — прошепна тя зашеметена от копнеж. — Но няма да им съобщя колко добре всъщност съм те опознала…
— Надявам се. — Целуна я отново и се отдръпна. — Все пак такива неща не се обсъждат публично по национална телевизия.
— Така е — съгласи се тя и протегна ръце към него.
Той й се изплъзна и се насочи към гърдите й, корема, бедрата. Бавно си проби път към венериния й хълм. Мередит потрепери от вълнение, когато той разтвори срамните й устни й започна да ближе клитора й. Почти веднага изживя небивал оргазъм, защото усещаше възбуда още от мига, когато той я събуди с целувки. После Александър проникна в нея и стигна до края. Във върховния миг на освобождаването цялото му тяло се напрегна. След време се поуспокои, прегърна я силно и я целуна по шията.
— Имаш ли представа как ми действаш? — промълви той.
— Да, защото ти правиш същото с мен — увери го тя. Притисна се силно — не искаше да се откъсне от него.
— Защо не останем тук цяла седмица, без да излизаме от стаята? — предложи той.
— Звучи божествено — отвърна тя и го погали по косата.
— Не мога да си представя да не си до мен, Мередит.
Изненада я настойчивият му тон.
— Няма — обеща тя. — Никога няма да те изоставя.
— Не ми е достатъчно. — Вдигна се на лакът и я погледна в очите. — Искам да ти се врека. Както и ти на мен. — Тя го погледна изпитателно и го изчака да продължи. — Желая да се оженя за теб, Мередит. Искам да станеш моя съпруга.
— Ще се наложи да облечеш това. — Александър подаде на Мередит един от копринените си халати, изваден от дрешника. — Твоите дрехи са разпръснати по пода долу.
Мередит седна в леглото и отметна косата от очите си. До този момент не се бе замислила как снощи набързо разхвърлиха дрехите си, а когато той я отнесе горе, оставиха след себе си бъркотията. Взе халата.