— И да осигуря успеха на предаването ти — подчерта той.
— И да ме убедиш, че наистина се обичаме.
Очите им се срещнаха. Изражението му беше сериозно.
— Направи нещо за мен — помоли той тихо.
— Каквото поискаш — увери го тя без колебание.
Обгърна я с ръце.
— Ожени се за мен този уикенд, преди да се върнем в Манхатън — прошепна той дрезгаво. — Не желая да чакам нито секунда повече.
— Нито пък аз — допълни тя весело. — Е, не може да се каже, че само чакаме, нали?
Екипът засне имението: следваше Александър и Мередит в конюшните, по моравата, в къщата. Пред камерата Александър показа на Мередит конете си за поло и разказа защо е купил имението.
— Предаването ще стане страхотно! — сподели Мередит в една от паузите. — Поиска да промениш обществения си имидж и ще го постигнеш. Когато се излъчи хората ще видят част от теб, за която никога не са подозирали!
Заснеха самото интервю в библиотеката. Мередит убеди Александър какво предимство за него е да сподели как се е чувствал в сянката на легендарния си баща да понася напрежението и неудобствата непрекъснато да го сравняват с него. Съзнаваше, че подобен изключително личен подход ще затрудни затворен човек като Александър, а обсъжда интимните си чувства пред камерата, но същевременно не се съмняваше в ефекта, така желан от него. Пред света щеше да се покаже човешкия облик на мъж, смятан буквално за непобедим.
Ако друг журналист вземаше интервюто, подобно обсъждане би било изключено — Мередит го съзнаваше отлично. Но понеже бяха любовници и той й имаше доверие, му беше по-лесно да се разкрие, да говори пред камерата толкова дълбоко интимни неща.
Приключиха със записа късно следобед. Мередит обичаше да заснема интервюта, но този път изпита не по-малко облекчение от Александър, докато двамата наблюдаваха как телевизионната кола се отдалечава. Обърна се към него и обви врата му с ръце.
— Докъде бяхме стигнали, когато ни прекъснаха така безцеремонно? — попита тя игриво.
— Май обсъждахме сватба.
Той я прегърна силно и тя го целуна.
— Мислех си за това — започна Мередит бавно. — Какво ще кажеш да вдигнем официална сватба?
Погледна я с подозрение.
— Преведи ми — помоли той предпазливо.
— Прекрасна и романтична церемония. Празненство само с най-близките ни приятели. Може да я направим дори навън… Тук например — предложи тя. — Да се оженим това лято… Най-късно през август.
За миг я изгледа изпитателно.
— Явно много държиш на това, а?
Тя кимна.
— Такова събитие се случва веднъж в живота.
— Добре — прие той, макар и неохотно. — При едно условие.
— О, вечно готов да преговаря — пошегува се Мередит. — Е, какво е условието?
— Да заживеем заедно отсега. Да се нанесеш в апартамента ми, щом се върнем в Манхатън — обяви той категорично.
Тя се засмя и отново го целуна.
— Само се опитай да се отървеш от мен.
Мередит стоеше до прозореца в кабинета си и разсеяно наблюдаваше движението по Петдесет и втора улица. Току-що бе прегледала записа от интервюто с Александър. Готовият продукт се оказа по-добър от очакваното. Мъжът, от когото бе взела интервю, нямаше почти нищо общо с онзи, чието име фигурираше в редица скандални заглавия през последните няколко години. Мъжът от интервюто беше друг — тя го опозна и се влюби в него: силен, амбициозен, могъщ, привикнал към невероятното си богатство. Но той също бе нежен и състрадателен, с невероятна гордост, с отношение към семейната чест и традиция; мъж, който независимо от положението и могъществото си бе изключително човечен, земен. Усмихна се. Александър ще остане доволен.
И двамата получиха от интервюто много повече, отколкото очакваха. Той търсеше ефективен начин да промени отношението на широката публика към себе си, тя — да направи интервюто на годината, което да даде тласък на кариерата й. Но и двамата откриха нещо далеч по-важно: откриха се един друг. Независимо от конфликтите и препятствията, изпречили се между тях, Мередит осъзна, че взаимното им привличане е започнало в „Залата на дъгите“ от момента, когато той я взе в прегръдките си. Ако вярваше в съдбата, Мередит щеше да приеме, че връзката им е била предопределена. Но тя знаеше, че не е така. В техния случай Александър бе режисирал съдбата им, той бе направил нещата възможни.
Любовта им бе коренно различна от любовта й с Ник. С Ник всичко беше нежно, спокойно и стабилно, а с Александър — страст, невъздържан секс и почти телепатична комуникация. Тя и той се сливаха като две звезди във вселената. Сега, когато разполагаше с време да разсъждава, й се струваше, че всъщност никога нямаше да устоят на привличащата ги сила. Нещо ги теглеше един към друг; нещо невероятно по-силно от човешките представи. С Александър животът беше вълнуващ, енергичен и непредвидим. Дълбоко в сърцето си Мередит знаеше, че няма нещо, което двамата да не успеят да постигнат.