Той се усмихна, а черните му очи блестяха.
— Не би могла. — Пое лявата й ръка. — Уникат е. — Взе пръстена и го наниза на пръста й. — Като теб, matia mou — страшно красив и уникален.
Тя погледна пръстена, после отново Александър и усети как очите й се навлажняват. Обичаше го повече, отколкото си бе представяла.
Когато вечерта се върнаха в апартамента му, го чакаше спешно съобщение.
— От Мустафа Кафир от офиса на корпорацията в Истанбул — обясни той на Мередит. Погледна часовника. — Налага се да му се обадя.
— Сега? — изненада се Мередит.
Той свъси вежди.
— Трябва да е важно, щом ме е търсил вкъщи по това време — отвърна той. — В Истанбул е почти осем сутринта. Щом Кафир е в службата толкова рано, значи не търпи отлагане.
Мередит се насили да се усмихне.
— Започвам да свиквам — увери го тя и го целуна леко по бузата. — Но не се бави, става ли?
— Само колкото е необходимо — обеща той.
Тя отиде в спалнята и запали лампата на нощното шкафче. Съблече се бавно, наметна бяла копринена роба и вдигна косата си. Отметна чаршафите и спусна тежките тъмносини завеси.
Мина боса по дебелия бял килим до резбованата врата към банята. Обикновено някоя от прислужниците пълнеше великолепната, вкопана в пода мраморна вана, но тази вечер Мередит го направи сама. Беше късно и прислугата се бе оттеглила в помещенията си. А и желаеше да е насаме с Александър, когато приключи разговора. Искаше тази вечер да е специална и за двамата. Не всеки ден човек се сгодява.
Свали робата и я закачи на една от големите бронзови куки на вратата. Обожаваше усещането, когато пристъпваше боса по тъмносиния килим, придвижвайки се гола към бледосивата мраморна вана. Потопи се в уханните мехурчета, отпусна глава върху синята сатенена възглавница в единия край на ваната и се наслади за пореден път на заобикалящото я великолепие: от огледалата по стените до добре поддържаните палми в еднакви бели саксии; от древните статуи покрай двете страни на помещението до огромната тоалетка с позлатено огледало и идеално осветление — всичко загатваше за несметното богатство на Александър. За пръв път от години се хвана, че мисли за малката семпла спалня в скромната къща, където израсна. Семейството й не беше бедно, но не беше й богато. Мередит никога не се задоволи да се чувства само уютно. Дори като съвсем малка нещо дълбоко в душата й изискваше повече. Сега се сбъдваха всичките й мечти: успех, богатство, признание, мъж, когото истински обича. Сякаш светът й принадлежеше. Наистина ли щеше да притежава всичко това?
Излезе от ваната и взе голяма мека кърпа от закачалката с вградено отопление. Избърса се внимателно и отново облече робата. Върна се в спалнята, махна фибите и остави косата си да се разпилее свободно по раменете; разреса я енергично. Погледна към часовника на нощното шкафче. Минаваше полунощ. Александър вероятно още говореше по телефона. Угаси украсената със сребро и кристал лампа и отиде до прозореца. Разтвори леко завесите и се загледа в проблясващите светлини на Пето авеню. Тяхното царство, както Александър го наричаше шеговито. И като го гледаше сега, май беше вярно. Градът им принадлежеше. Светът лежеше в краката им. Усещането бе божествено, но я накара да се замисли. Някога попита Ник — струваше й се, че оттогава е минала цяла вечност — възможно ли е човек наистина да притежава всичко и да успее да го задържи? Погледна пръстена на ръката си и се сети за надписа. „Сега и завинаги“. Ако е възможно някой да притежава всичко, което желае, то това беше вярно за нея и Александър.
В този момент усети силните му ръце върху раменете си.
— Свърза ли се с Истанбул? — попита тя все така загледана в блещукащите светлини, приличащи на съкровища.
— Да. — Той също погледна пръстена. Сапфирът напомняше синьо-бяло пламъче в тъмнината. — Харесва ли ти?
— Обожавам го. — Обърна се с лице към него. — Но не толкова, колкото обожавам теб.
Той й се усмихна и нежно я помилва по лицето.
— Знам какво бих искал да направя. — Прегърна я силно. — Открих го през последните няколко седмици.
— О? — Погледна го въпросително. — И какво по-точно?
— Да овладея мощта на любовта. — Заигра се с кичур от косата й. — Това без съмнение е най-силното нещо на този свят.
Тя обгърна врата му с ръка и отпусна глава върху рамото му.
— Да не се опитваш да ми съобщиш, че за теб съм по-важна от цялата ти империя? — попита игриво.