— Май не си склонна да отидеш, а? — попита той, доловил неохотата й.
— Искам, разбира се! — възкликна тя. — Просто времето… Тук имам други задачи.
— Не се притеснявай за „Светът във фокус“ — успокои я той.
— Мислех за друго — призна тя.
Петерсън кимна и загаси пурата.
— Сватбата ти — досети се той.
Мередит го погледна и свъси вежди.
— С нашите графици е почти невъзможно Александър и аз да правим каквито и да е планове. Засега само обявихме намерението си пред медиите.
Петерсън се усмихна.
— Напоследък е трудно човек да разтвори вестник или списание и да не прочете за годежа ви. Ти се превърна в истинска сензация — отбеляза той. — Разбирам затрудненията ти, Мередит, но откровено казано, не виждам как да се откажем от идеята за предаването, ако продължаваш да искаш да го осъществиш, разбира се.
Тя кимна.
— Добре — прие с въздишка. — Тръгвам следващата седмица.
Мислеше за задачата, докато се връщаше в офиса си. Предаване за новите имена в света на международната мода лежеше на сърцето й, откакто предложи идеята преди три месеца. Как ще съобщи на Александър, че ще прекара следващите три седмици в Париж?
— Ще ми се да не се налагаше — говореше тя, докато вървяха през препълнения с хора терминал на летище „Кенеди“ — но не мога да откажа. В края на краищата предаването го водя аз и идеята е моя.
— Разбирам — отвърна той мрачно, забил поглед право напред в тълпата. Дори не правеше опит да прикрие гнева си. — Само едно не ми е ясно: защо трябва да стане точно сега и защо ще продължи три седмици.
— Вече го обсъдихме — напомни Мередит уморено. — Ще снимам есенните ревюта на най-нашумелите имена в бизнеса. За да успея, се налага да тръгна сега.
— И ще трае три седмици?
Никак не му се вярваше, че това са реални срокове.
— Ревютата не са всеки ден. Нали помниш колко повече време отне заснемането на предаването за теб?
— Тогава беше различно — не се предаваше той. — Снимките бяха по различно време и на различни места. Невъзможно беше да се заснеме за няколко дни или дори за седмица.
— Точно така. И в момента съм в подобно положение — уточни тя. — Някои от ревютата са през ден-два, но между други има цяла седмица. — Хвана го за ръката, спря и го погледна в очите. — Страшно ми е неприятно, че ще бъдем разделени. Ако имаше как да осъществя това предаване по друг начин, щях да го направя. Мисля, че си наясно.
Гледа я в продължение на няколко секунди и кимна. Бръкна в джоба си и извади ключ, който сложи в ръката й.
— Не съм в състояние да дойда, но искам да съм сигурен, че добре ще се грижат за теб, докато си в Париж — заяви той и впи очи в нейните.
Тя погледна ключа в ръката си, после отново Александър. Усмихваше му се провокативно.
— Това предложение ли е, или нареждане?
Всъщност разбираше, че той не й дава избор.
— Това е ключът за апартамента ми на авеню „Фош“.
— Но, Александър…
— Никакво „но“, matia mou. — Усмихна се. — Вече те смятам за своя съпруга. Апартаментът е толкова твой, колкото и мой.
Тя замълча за момент, съобразявайки колко е безсмислено да спори с него.
— Добре — прие накрая. — Щом поставяш въпроса така, как да откажа?
— Не можеш и дори не се опитвай. — Хвана ръката й и я стисна. — Уредил съм да имаш кола и шофьор на разположение. Ще те посрещне на летище „Дьо Гол“ и ще бъде с теб през целия ти престой в Париж.
— Но от службата вече уредиха пътуването! — възрази тя.
— Нека екипът се възползва от това — прекъсна я той нежно, но настойчиво. — Ти ще използваш моята кола и моя шофьор, за да съм сигурен, че си в добри ръце.
Тя го изгледа нежно, а после го целуна.
— Съзнаваш ли колко ми е трудно да ти кажа „не“?
Той я прегърна през раменете.
— Искам да го направя невъзможно за теб — отвърна той с хитра усмивка.
Мередит се засмя.
— Определено си поел по правилния път — увери го тя и затърси паспорта си из чантата, защото наближиха митницата. — Е, тук май ще се сбогуваме…
Александър поклати глава.
— Идвам с теб… до самолета — уточни той.
Тя го погледна леко изненадана. Понечи да попита как го е уредил, но се отказа — вече познаваше Александър. Той успяваше да постигне всичко, което желае — беше достатъчно да натисне съответните бутони в подходящия момент. Връзките и възможностите му не преставаха да я смайват.