— Александър — промълви тя, разпознала лицето му. — Как…
— Не задавай глупави въпроси — привидно строго я смъмри той и отново я целуна. — Просто ми покажи колко си щастлива, че ме виждаш.
— Наистина съм щастлива — прошепна тя и обви ръце около врата му. — Наистина съм страшно щастлива…
Отметна чаршафите и я взе в прегръдките си.
— Толкова много ми липсваше — промълви той, докато телата им се притискаха в лумналата страст.
Ръцете му я възпламеняваха. Тя се вкопчи в него и разкъса копчетата на ризата му, нетърпелива да го съблече. Той се засмя, изхлузи нощницата през главата й и я хвърли настрана. После трескаво свали дрехите си и й се нахвърли. Ръцете и краката им се преплетоха, а телата им сякаш се сляха от пламъка на взаимното желание. После дълго лежаха прегърнати. Единственият шум в стаята бе от неравномерното им дишане.
— Не знам какво те е прихванало, за да зарежеш всичко и да пристигнеш тук — наруши тишината Мередит, — но съм доволна, че си го направил.
— Не издържах далеч от теб — призна той и я погледна в очите. — Неописуемо ми липсваше. Не можех да търпя нито секунда повече. Трябваше да съм с теб.
— Щях да си бъда вкъщи в петък — промълви тя нежно и се сгуши още по-плътно в него.
— Никой от нас няма да си е вкъщи в петък — заяви той сериозно.
Изгледа го въпросително.
— Не раз…
— Не казвай нищо. Просто ме изслушай. — Тонът му не търпеше възражения. — Мислих, мислих и реших, че чакахме прекалено дълго.
— Александър, досещам се накъде биеш, но не…
Постави пръст върху устните й.
— Не разбираш, matia mou — съгласи се той нежно. — Ти нямаш избор. Отвлечена си. — Погали я по бузата. — Утре напускаме Париж — продължи той, — но не се връщаме в Ню Йорк. Заминаваме за Гърция.
Глава 19
— Харв, ти си като кисела краставица! — възнегодува Мередит.
Презокеанската телефонна връзка беше отвратителна, но не се налагаше да чува ясно продуцента си, за да долови негодуванието му по повод намерението й да отсъства цял месец. Колкото и да бе странно, на Мередит не й пукаше. В момента искаше единствено да бъде с Александър и най-после да стане негова съпруга.
— Имаш отговорности тук, ако случайно си забравила — напомни й Петерсън.
Дори при лошата връзка гневът му се изливаше силно и ясно.
— Нищо не съм забравила — увери го тя. — Но ти май забравяш, че имам и друг живот, освен работата ми в Ай Би Ес.
— Хайде престани! — изръмжа Петерсън. — Знам, естествено, че имаш и личен живот, особено когато го афишираш така широко. Господи, всички таблоиди в града коментират темата! — Замълча и си пое дълбоко въздух. — Виж, Мередит, не те осъждам. Но просто сега не е подходящият момент…
— Подходящият момент ли? — Мередит се изсмя дрезгаво. — Харв, такова нещо се случва на жена веднъж в живота. Ако извади късмет! Не съм го планирала. Да не би да е ваканция? Александър е зарязал всичко, за да долети тук. Щом той е изоставил всичките си отговорности…
— Изглежда не разбираш…
— Не, Харв. Ти не разбираш — прекъсна го тя грубо. — Ще се омъжвам. Ще се върна на работа. В момента не знам точно кога, но ще ти съобщя допълнително.
— Мередит, не можеш просто…
— Дочуване, Харв. Ще поддържам връзка.
Усмихната самодоволно, тя остави слушалката и отиде на терасата при Александър. Той се бе облегнал на парапета и гледаше замислено към улицата. Обърна се с лице към нея, когато тя приближи.
— Как го прие?
Усмихна му се и го прегърна през врата.
— Нека се изразя така: възможно е да бъда без работа, когато се върна в Ню Йорк. Разстроен е меко казано.
— Винаги можем да купим телевизията — предложи той.
Мередит се засмя и го целуна.
— Бъди сериозен — смъмри го.
— Сериозен съм — увери я той и я целуна по челото. — Корпорацията вече притежава телевизионни мрежи във Франция и Япония. Още една в Щатите ще бъде чудесна придобивка.
— Благодаря за вота на доверие — пошегува се тя. — Значи такова е мнението ти за мен: единственият начин да остана телевизионна журналистка е съпругът ми да купи телевизионната мрежа, така ли?
— И двамата сме наясно, че не е така. — Отново я целуна. — Не си се разколебала, нали?