— За нищо на света! — отвърна тя. — Ти започна, затова ще се ожениш за мен!
— Ще го направя — прие той и я притисна по-близо. — И то колкото е възможно по-скоро.
— Още не си ми казал къде ще ходим през медения месец. И защо ще продължи четири седмици.
— Къде ще ходим, matia mou, е изненада — отвърна той усмихнат. — А ще трае месец, защото желая да съм насаме с теб по-дълго.
— Как ще оцелее корпорацията без теб толкова време? — попита тя и прокара пръсти през разрошените му коси.
— Джордж ще съумее да държи нещата под контрол, а аз ще му се обаждам от време на време. Но той няма да има връзка с мен. Не искам никой да ни безпокои.
— Ти, любов моя, си направо невероятен! — заяви тя усмихната.
— Ти също. — Очите им се срещнаха. — Още една причина, поради която трябва да сме заедно.
Александър отказа категорично да съобщи на когото и да било къде заминават и какво планират. Не приемаше и идеята на Мередит да каже на Харв Петерсън за предстоящия им брак, но съзнаваше, че тя е права. Не биваше да изчезне за месец без никакво обяснение. Петерсън, както и Джордж, знаеха, че ще се женят, но никой не бе наясно точно къде или кога. Александър успя да убеди Мередит да не споделят с други плановете си.
Напуснаха Париж посред нощ — отново по настояване на Александър. Така, твърдеше той, е по-малко вероятно да събудят подозренията на репортерите, които сякаш ходеха по петите им през деня. Частният им самолет кацна на летище „Елиникон“ в Атина в четири сутринта. Чакаше ги лимузина, за да ги отведе в Пирея — там щяха да се качат на „Дионис“ и да отплават за острова. Мередит не спираше да се удивлява на Александър: за съвсем кратко време да уреди толкова много неща. Впрочем не беше чудно — Александър винаги изпипваше нещата.
Лимузината спря на кея в непосредствена близост до закотвената яхта. Екипажът в бели униформи застана мирно и изчака Александър да качи бъдещата си булка. Докато минаваха по рампата, капитанът Никос Катаподис ги приветства с „добре дошли“. Говореше бързо на гръцки по пътя към главната каюта.
Щом капитанът излезе, Александър я взе в обятията си и нежно я целуна.
— Редно е да те разведа наоколо — прошепна той и зарови пръсти в косата й, без да спира с милувките, — но предпочитам да останем тук.
Тя с охота отвърна на ласките му.
— Заключи вратата — промълви тихо. — Ще ме разведеш по-късно.
Той се усмихна, но не каза нищо. Пусна я, колкото да заключи вратата, за да не ги безпокоят, и отново я взе в обятията си.
— Фантастична е! — възкликна Мередит възторжено, докато прекосяваше моравата към къщата заедно с Александър. — Многократно съм се опитвала да си я представя, но това надхвърля всичките ми фантазии.
— Татко я построи за мама — обясни Александър и я прегърна свойски през раменете. — Трябваше да е място, достойно за кралицата, за каквато той я смяташе. — Мълчаливо поеха по каменните стъпала към главния вход. В един момент той наруши тишината: — И както е при всички монархии, трябва да има приемник, затова доведох моята кралица тук.
Преди да влязат, спряха, за да се целунат отново. Хелена бе събрала цялата прислуга във вестибюла да посрещнат бъдещата булка. На Мередит й стана забавно, особено след като Александър я обяви за своя кралица, а прислужниците я гледаха, сякаш наистина е кралска особа. Хелена й направи силно впечатление и взирайки се в ниската, набита сивокоса гъркиня, се опита да си я представи като гувернантка на Александър, който е тичал по петите й. Зачуди се какво ли ще бъде тяхното дете.
— Всичко около венчавката е уговорено — съобщи Хелена. — В момента приготвят параклиса.
— Отлично! — зарадва се Александър. — Значи няма да се налага да чакаме, нали?
— Разбира се — увери го Хелена без капка колебание. — Всички са наясно колко е важен моментът за теб.
— Радвам се. Благодаря, Хелена.
— За какво говорихте? — попита Мередит, докато се изкачваха по витото стълбище.
— Ще разбереш, matia mou. Съвсем скоро при това.
Мередит не бе виждала такава спалня: цялата във всевъзможни нюанси на синьо и зелено, тя представляваше просторно помещение с дебели килими, меки тъкани, големи прозорци от пода до тавана, зад които се виждаше голям балкон с изглед към Егейско море. Завеса в бледозелено и синьо се спускаше край великолепно легло с балдахин, застлано с ръчно изработени ленени чаршафи и тъмносини пухени завивки. Тапицерията на столовете също беше тъмносиня. Банята бе подобна на онази в апартамента на Александър в Олимпик тауър, само че още по-голяма, с бяла мраморна вана и бели мебели на фона на бежови нюанси. Във всички ъгли се виждаха бухнали папрати и палми.