Александър заспа, но Мередит дълго лежа будна. Внимателно, за да не го събуди, стана, наметна халата и излезе на балкона. Облегната на перилата, гледаше разсеяно към морето. Протегна ръка и дълго и замислено се взира във венчалната си халка. Платината проблясваше на лунната светлина. Не сънуваше, всичко бе истина. Те бяха женени.
Тя беше госпожа Александър Киракис.
Прекараха седмица на острова. През деня яздеха, разхождаха се по белите пясъци на плажовете, плуваха в морето. Плаваха с лодка и обхождаха резервата с дивеч. Вечер се хранеха сами на балкона и се наслаждаваха на самотата, а после се любеха до късно през нощта. Мередит бе убедена, че островът е едно райско кътче на земята.
— Който не вярва, че съществуват райските градини, трябва да дойде тук — сподели тя вечерта, преди да заминат. — Ще ми се да останем завинаги.
— Скоро ще ти омръзне — усмихна се той снизходително. — Ти не можеш да живееш дълго време спокойно.
Напуснаха острова на борда на „Дионис“ в ранните утринни часове. Този път той разведе Мередит из цялата яхта, започнала плавателния си път като канадска фрегата. Константин Киракис бе похарчил седем милиона долара, за да я превърне в плаващ дворец. Белият плавателен съд разполагаше с място на борда за два хидроплана, моторни лодки и платноходка, редом с множеството спасителни лодки. Специална уредба поддържаше температурата на басейна с прясна вода само няколко градуса по-ниска от тази на въздуха, та гостите да се чувстват приятно освежени, когато се потопят. Дъното на басейна направо смая Мередит. Мозайката представляваше сцена от гръцката митология с Дионис в средата. В кабинета на Александър имаше радиотелефон с четиридесет линии, късовълнов предавател и какво ли още не, за да има възможност да движи бизнеса си дори когато е в морето. Четири дизелови генератора осигуряваха постоянен поток от електричество, което задвижваше всичко на борда.
Самите каюти бяха изключително луксозни. Вратите бяха с японски лак, а камините — облицовани в лазурно синьо. Прочут френски художник бе автор на великолепните стенописи в трапезарията. Световноизвестни дизайнери се бяха погрижили да обзаведат каютите по вкуса на Мелина Киракис. Главната каюта бе най-впечатляваща: антики, ценни картини, скулптури, тежки красиви тъкани, мебели от черен махагон хармонираха елегантно със синьо-зеленикавите цветове в помещението.
— От цялата яхта тази каюта ми харесва най-много — сподели Мередит.
— И слава богу, защото ще прекарваме тук по-голямата част от времето си.
Впуснаха се в продължителен круиз из Средиземно море. Спираха където им хрумне. Първо слязоха в Рим. Разхождаха се по улиците, наслаждаваха се на величието на Вечния град, хранеха се в ресторанти на открито посещаваха музеи. Мередит откри, че съпругът й има слабост към италианското ренесансово изкуство. Той дебнеше да задоволи всяка нейна прищявка. Харесаше ли бижу или рокля на някоя витрина, не се колебаеше да го купи; проявеше ли желание да види нещо специално, той мигом го уреждаше.
— Ще ме разглезиш — предупреди го тя.
— А ти ме правиш щастлив — отвърна той.
След Рим поеха с кола за Венеция, Милано и Портофино. Качиха се отново на борда на „Дионис“ в Портофино и отплаваха на юг към Сардиния. Отседнаха в привлекателна вила с камина във всяка стая. Леко примитивните мебели подхождаха чудесно на интериора. Ръчно тъканите пердета и разноцветните теракотни плочи са от острова, обясни Александър, както и картините, окачени по стените. Понеже нямаше прислуга, Мередит се впусна да готви, а Александър — трогнат оцени усилията й и я наблюдаваше с усмивка.
— Никога няма да станеш известен главен готвач, скъпа — констатира той след поредния й неуспешен опит, — но няма значение. Ако търсех добра готвачка, щях да се оженя за такава.
По-често се хранеха в очарователно ханче в градчето. Липсваше какъвто и да е блясък, нямаше кристални полилеи, но Мередит с изненада откри, че на Александър му е по-приятно там, отколкото в най-изисканите европейски ресторанти. Танцуваше с нея на малкия дансинг и играеше на стрелички с местните жители — те откриха в негово лице сериозен противник. Изглеждаше спокоен и сякаш истински се забавляваше. Мередит откри нови странности у човека, за когото се омъжи. Винаги напускаха ханчето малко след полунощ, отиваха във вилата и се любеха под пухените юргани, докато огънят лумтеше в каменната камина в спалнята. Нощите бяха необичайно хладни за август, но Мередит така и не забеляза, защото сексът винаги я сгряваше. Сгряваше я и я оставяше напълно задоволена.