Първоначалният замисъл беше срещата да се състои в неговите офиси на „Рамищрасе“, но Александър се погрижи да не е там, когато банкерите пристигнат. Възнамеряваше да закъснее. Спомни си един мъдър съвет от баща си: „Не им давай възможност да видят колко го желаеш, Александър. Те са като пирани. Надушват кръвта ти, страха.“ Прецени, че десетминутно закъснение ще го охарактеризира като отговорен, но не безкрайно нетърпелив, затова изчака точно толкова, преди да се яви в офиса. Тези хора са ми необходими, повтори си той, докато се качваше сам с асансьора, но не бива да им позволя да разберат това.
Влезе в заседателната зала, спря за миг, плъзна поглед и видя недоволните изражения на петимата мъже вътре. Извини се за закъснението.
— Говорих по телефона с мой сътрудник в Истанбул — обясни той. — Вие, естествено, сте в течение, че правя проучвания за нефт в морето на Ява.
Всички кимнаха.
— Защо поискахте да се срещнете с нас, господин Киракис? — попита един от мъжете и така огласи общото любопитство.
Александър се усмихна непринудено.
— Според мен трябва да сте наясно.
— Нали не възнамерявате да настоявате за заем? — обади се друг от банкерите.
— Точно това имам предвид. — Александър направи пауза. — Има ли някакъв проблем?
— Не, разбира се — увери го същият мъж. — Просто в миналото „Киракис корпорейшън“ винаги се е самофинансирала и…
— Поправка: обикновено се е самофинансирала — прекъсна го Александър вежливо. — Но не когато планираме значително разширяване на дейността, какъвто е случаят сега.
— Разбирам.
Александър огледа мъжете.
— Мнозина от вас познаваха баща ми, нали? — попита той. — От време на време вероятно сте имали общи делови преговори.
Трима от мъжете кимнаха.
— Щом сте го познавали, знаете, че той беше брилянтен бизнесмен — отбеляза Александър. — Именно той превърна „Атина Маритайм“ в най-големия търговски флот в Източното полукълбо, а сега вече и в света. „Киракис корпорейшън“ се роди от успеха на „Атина“, както ви е добре известно. Петрол, диамантени мини, автомобили, самолетостроене…
— Привлякохте вниманието ни, господин Киракис — прекъсна го един от мъжете нетърпеливо. — Всички определено сме заинтригувани да разберем какво сте намислил. Накъде точно биете?
— Искам разширяване. В голям мащаб. — Очите на Александър бавно се местеха от човек на човек, сякаш ги изучаваше старателно. — Господа, когато заех мястото на баща ми като председател на борда на „Киракис корпорейшън“, активите й в Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Африка възлизаха грубо на деветстотин милиона швейцарски франка. Днес те са по-близо до четиринадесет милиарда.
Банкерът отново се намеси:
— Всички сме наясно с впечатляващото досие на „Киракис корпорейшън“. Но знаем също, че обикновено е успявала да се самоиздържа финансово — добави той.
— В миналото постъпвахме така при всяка възможност. — Очите на Александър сияеха като полирани оникси. — Но за да се осъществи замисленото от мен разширяване, са ни необходими няколко големи заема. И естествено всяка банка, която предложи помощта си, може да очаква да е водеща за корпорацията при бъдещи трансакции.
Сред групата се разнесе шумен шепот и мъжете започнаха да кимат един след друг.
Сега вече ги залови! Александър почти надушваше възбудата им.
— Възнамерявам да се разширя не само в Швейцария, но и в цяла Европа. Така както постъпих в Съединените щати. Смятам да включа и нови дейности, непробвани от баща ми.
— Например? — попита един от мъжете.
— Доста от дейностите, които сега разработваме в Щатите: строителство, недвижими имоти. Възнамерявам да купя или построя хотели, жилищни комплекси, курорти. — Направи пауза. — Бих искал също да проуча възможностите за въвеждането на атомна енергетика тук, в Швейцария, и в родината си. Работата в американския ни институт дава обнадеждаващи резултати. Обмисляме дали да не се захванем и с разработването на слънчева енергетика. Всички ще се съгласите, надявам се, от какво значение в момента са енергийните източници. Набавянето на енергия е остър проблем и той трябва да бъде решен.
Отново всички кимнаха.
— За да го постигнем, трябва да се направят задълбочени проучвания, а за да се осъществят, са нужни капитали. — Александър долови ентусиазма им и изпита удоволствие. Време е да изиграе козовата си карта, реши той. — Атомно оръжие — произнесе с почтителен тон.