— Александър, аз… — подхвана тя.
Той постави пръст върху устните й.
— Недей — промълви той. — Не казвай нищо засега. Само си помисли колко ще бъде хубаво скоро да имаме бебе. — Смъкна тънката презрамка на бледосинята й копринена нощница и наведе глава да целуне гладката златиста кожа. — Това ще направи брака ни съвършен, matia mou. Съвършен.
Свали нощницата и оголи гърдите й. Тя се отпусна върху възглавниците, а устните му се плъзнаха по топлата мека кожа. Потрепери от вълнение, когато той прокара език по зърната на гърдите й. Погали го по главата.
Сигурно има право, помисли си тя.
Ню Йорк
Минаха три седмици, но Мередит все още не бе решила дали е готова да роди дете. На деликатния натиск на Александър отвърна с твърдението, че желае деца не по-малко от него, но за тези неща е нужно време. Беше се посветила почти изцяло на историята на красивата и завършила трагично Елизабет Уелдън-Райън. Впрегна екипа си да издирят човек, свързан с производството на последния филм на Елизабет; някой, който е бил на снимачната площадка при злополуката с Дейвид Райън; някой добре запознат с това, което е станало с Елизабет след смъртта на сина й.
Мередит разпореди на секретарката си да помести обява във „Варайъти“ и в по-големите национални списания и вестници, с цел да издири информация за такъв човек.
— Ще привлечем всички откачалки в страната, но се налага да го изтърпим — каза тя на Синди.
Повечето сведения се оказаха безполезни и водеха до задънена улица. Някои бяха автентични, но така и не съдържаха информацията, необходима на Мередит. Колкото повече работеше по материала, толкова повече се изнервяше. Том Райън добре бе опазил тайната си; прекалено добре. Около смъртта на Елизабет и сина й цареше конспиративна тишина.
— Нищо чудно никога да не откриеш какво се е случило с нея — мърмореше секретарката на Мередит един следобед, докато двете преглеждаха новопостъпилите сведения. — Мъртви са и са погребани преди тридесет години. Колкото по-дълго пазиш една тайна, толкова по-лесно е да продължиш да я пазиш.
Мередит кимна и свъси вежди. Самата тя го знаеше отлично.
Синди отвори поредния плик. Извади писмото и се зачете. Отначало разсеяно, но постепенно се заинтригува. Пресегна се и докосна рамото на Мередит. Очите й не се откъсваха от листа.
— Я виж това — предложи тя.
— Какво е?
— Виж сама.
Мередит хвърли бърз поглед по редовете, но се върна към началото и се зачете по-внимателно. Авторът, Уилям Маклоски, твърдеше, че по време на последния филм на Елизабет Уелдън е бил помощник-оператор. Вече бил пенсионер и живеел в Чикаго, но още разполагал със заснет материал от филма, отпаднал по време на монтажа. Твърдеше, че когато се случила трагедията, бил на снимачната площадка. За доказателство към писмото прилагаше две стари пожълтели снимки от вестник: едната на Елизабет и други актьори в костюми от филма и сценичен грим; другата — на Елизабет, съпруга й и сина им. На гърба и на двете бе написано с молив: 26 юли 1953 година. Четири дни преди злополуката с Дейвид Райън, пресметна Мередит, спомняйки се разказа на Том.
— Изнеси другите, Синди — посочи тя купчината писма върху бюрото. — Нашият господин Маклоски е написал и телефонния си номер. Мисля да му се обадя.
Разговаря с Уилям Маклоски близо час и в крайна сметка остана с убеждението, че човекът не лъже.
— Харв Петерсън е на съвещание цял следобед. Не успях да се свържа с него — обясни тя на Синди, когато си тръгваше вечерта. — Звънни утре рано на секретарката му да предаде, че няма да съм в офиса.
— Къде отиваш? — попита Синди.
— В Чикаго.
— С удоволствие ще ви помогна, стига да е по силите ми, мадам Кортни, макар от обявата да не разбрах съвсем точно каква информация търсите. — Уилям Маклоски, висок слаб седемдесетгодишен мъж с оредяваща сива коса и обветрено лице, седеше срещу Мередит във всекидневната на дома си в Чикаго. — Кафе?
— Да, ако обичате. — Мередит извади от чантата си портативния магнетофон, който винаги носеше. — От писмото ви става ясно, че сте участвал в заснемането на последния филм на Елизабет Уелдън.
— Точно така, мадам.
Подаде й чаша.
Тя пое кафето и бавно го разбърка.
— Знам как е загинал синът й — изрече тя бавно. — Но как е умряла Елизабет? Удар ли е получила? Или инфаркт?