Маклоски се почеса по главата замислено.
— Опасявам се, че нямам ясен отговор на този въпрос — призна той. — Разбирате ли, мадам Кортни, Елизабет Уелдън изпадна в шоково състояние. Четирите дни преди потвърждението за смъртта на сина й се оказаха голямо изпитание за нея. Момчето беше паднало в онзи стар кладенец — не знам защо собствениците не са ги заринали, та да не се случват подобни неща — и в продължение на четири дни работихме редом с мъжете от селото в опит да го извадим. На четвъртия ден се наложи да се предадем. Имаше някакъв лекар — не си спомням името, някакво трудно за произнасяне чуждо име. Той твърдеше, че няма начин момчето да е оцеляло долу толкова дълго. Когато съобщиха на Елизабет, нещо в съзнанието й сякаш се прекърши. Тя изпищя един-единствен път. Приличаше на вой на ранено животно. После се строполи на пода. Повече никога не проговори, доколкото се знае. Седеше и се взираше в пространството с безизразен поглед като зомби. Не говореше, не разпознаваше никого… Дори съпруга си. Сякаш не разбираше какво става наоколо.
— Не я ли отведоха в болница? — попита Мередит.
Маклоски поклати глава.
— Там, където снимахме, си беше едно село. Трудно е да се говори за някакво медицинско обслужване. Съпругът й уреди да я откарат в болница на няколкостотин километра. Надяваше се там да й окажат истинска медицинска помощ. Никой от екипа не я видя повече — припомни си той. — Нейната роля вече беше заснета, но имахме да правим още снимки на терена — със статистите и така нататък. След това чухме, разбира се, какви ли не истории, но нищо не беше сигурно: била получила удар, един ден сърцето й било спряло. Най-натрапчива обаче беше мълвата, че се е самоубила. При дадените обстоятелства никога не съм го изключвал.
Погледна Мередит и сви рамене.
Тя не успя да прикрие изненадата си. Само за самоубийство не беше мислила.
— Господин Маклоски, сигурен ли сте, че е умряла? Не е ли жива още, в някоя частна болница, да речем?
Той свъси вежди.
— Всичко е възможно, предполагам. Но ние, от екипа си мислехме, че е мъртва — обясни той тихо. — Том Райън се върна в Щатите сам, мадам Кортни. Смяташе се, че я е погребал в Европа. А и изглеждаше вероятно. Докато беше жива, тя искаше да е близо до сина си. Защо да не й е позволил да бъде близо до детето и в смъртта?
Мередит кимна бавно.
— В цялата тази история едно нещо винаги е било мъгляво, господин Маклоски — сподели тя. — Известно е, че филмът се е снимал в Гърция, но къде по-точно?
Маклоски отвърна без колебание:
— В селцето Йоанина.
Глава 22
Мередит седеше по средата на леглото в поза лотос, със затворени очи и клюмнала напред от изтощение глава. Александър, коленичил до нея, нежно масажираше напрегнатите мускули на врата и раменете й.
— И пътуването ти до Чикаго явно се оказа задънена улица, а? — попита той, сваляйки презрамките на тъмносинята й нощница от раменете, за да продължи да масажира гладката кожа.
— Не съвсем — отвърна Мередит, отпуснала се под нежните му пръсти. — Господин Маклоски не знае къде или как е умряла Елизабет — и дали наистина е умряла, — но ми каза нещо, което ми се губеше досега.
— Какво по-точно?
Вече му бе разказала цялата история, както я знаеше, и той бе на мнение, че доста от подробностите не водят до никъде.
— По време на злополуката са снимали в Гърция — продължи Мередит. — Дейвид Райън загинал в някакво селце Йоанина. Чувал ли си за него?
— Разбира се! Малко градче на около девет часа път с кола от Атина — отговори незабавно Александър. — Ние — по-скоро корпорацията — притежаваме имоти там. Баща ми ги купил наскоро след края на войната. Тогава Йоанина било все още село. Татко мечтаел един ден да го превърне в курортно селище. Купил земята, докато била съвсем евтина — възнамерявал да строи хотели. За жалост проектът не се осъществил. Хората му така и не успели да изкопаят кладенците, необходими за водоснабдяването на хотелите. Правили сондажи на няколко места и постоянно се сблъсквали с един и същи проблем: неизменно се натъквали на подземни пещери.
— Пещери?! — изненада се Мередит.
— Характерни са за района — обясни Александър и продължи да масажира раменете й. — Накрая татко се отказал от целия проект. По онова време имал по-важни дела: здравето на брат ми се влошавало, а мама отново била бременна. Налагало се да си стои вкъщи. След като разпоредил да засипят старите кладенци, та да не падне някое дете от селото, напуснал Йоанина.