Разгледа оръжието внимателно — така хирург оглежда инструмент, който би спасил живот. Ала инструментът в ръката на Манети бе предназначен за смърт. Някога държеше оръжие в къщата само като средство за защита; сега вече нямаше какво да защитава. Беше ограбен — при това законно — и беше безсмислено да се съпротивлява повече. Александър Киракис се оказа прекалено умен за него. Манети дори не бе подозирал какво ще го връхлети.
Вдигна оръжието с трепереща ръка. Как казваха японците? Да запазиш самообладание? Той, Карло Манети, щеше да напусне този свят точно както се бе появил — като беден селянин. Но щеше да възвърне достойнството на предците си. Гордостта му щеше да остане ненакърнена, както си беше редно. Повтаряше си в обърканото си съзнание, че така ще спаси Донатела, и дори си вярваше.
Когато притисна дулото до дясното си слепоочие и натисна спусъка, последните му мисли бяха устремени към дъщеря му.
Глава 23
Рим
Лимузината намали ход и спря пред сградата с офисите на „Киракис корпорейшън“. Щом Александър слезе, репортери и фотографи — всички жадни да докажат връзката между него и самоубийството на Манети — го нападнаха.
— Господин Киракис, кажете…
— Сеньор, това свързано ли е с намерението да придобиете компанията на Манети…
— Хер Киракис, сега, когато Карло Манети е мъртъв, ще…
— Мосю Киракис, смъртта на Манети ще повлияе ли върху вашето…
— Погледнете насам, сър…
— Ще направите ли изявление…
— Само още една снимка, сеньор…
Джордж Прескът, на крачки зад Александър, им направи знак с ръка да ги оставят на мира.
— Без коментар — заяви той твърдо. — Без коментар.
Влязоха в сградата и охраната тутакси зае позиция да попречи на журналистите да влязат. Качиха се с експресния асансьор до офисите на Александър на осемнадесетия етаж. Предстоеше да се проведе специално съвещание с ръководителите на италианските клонове и правителствени представители, бързащи да си измият ръцете от изпадналата във финансово затруднение компания на Манети. Обърна се към Джордж:
— С колко време разполагаме?
— Подранили сме — уведоми го Джордж, след като погледна часовника. — Ще пристигнат след около час.
Александър свъси вежди.
— Ще бъда в кабинета. Извикай ме, когато пристигнат.
— Разбира се.
Угрижен, Джордж проследи как Александър влиза в кабинета и затваря вратата. Откакто узна за самоубийството на Манети, се намираше в странно състояние. Целият свят го обвиняваше за смъртта на италианския автомобилен магнат, макар Александър да нямаше нищо общо с влошените финанси на компанията. Джордж не се съмняваше, че Александър истински съжалява за смъртта на Манети, и сметна за най-добре да го остави насаме. Съзнаваше колко трудно би било да общува с него в този момент.
Седнала пред огледалото, Донатела Манети прикрепваше деликатния дантелен воал върху черната шапка с широка периферия. Чувстваше се като вдървена, сякаш част от нея умря заедно с баща й. Сега, изучавайки отражението си в огледалото, й се струваше, че от там я гледа непозната. Лицето ми е като на стара жена, помисли си тя. Очи, видели прекалено много насилие, устни, забравили какво е усмивка. Определено не е лице на млада жена.
Сети се един библейски израз и започна да си го повтаря: „Око за око… Око за око…“ Но ще й бъде ли това достатъчно някога, запита се тя. Не, изкрещя поразената й душа. Александър ще плати за стореното, татко, закле се тя.
Журналистите превърнаха погребението на Карло Манети в медиен цирк. Като гладни хищници обсадиха Донатела, а тя не се откъсваше от постоянния си компаньон Лука Агрети; вкопчи се в него като изгубило се изплашено дете. Те кръжаха неспирно край нея, снимаха я, заслепяваха я със светкавиците си. Тя се опита да закрие очи, но се оказа безполезно. Най-сетне се обърна гневно към тях, наруга ги и настоя незабавно да я оставят на мира.
— Мислите само за хонорарите си! — изкрещя тя. — Не проявявате никакво съчувствие, никакво състрадание към моята загуба. Баща ми е мъртъв и Александър Киракис е виновен за това! Идете да преследвате него! Щом пресмятате в какъв тираж ще се продадат вестниците ви, ако отпечатате сензация, идете при убиеца на баща ми, защото той е онзи, дето само не постави пистолета до слепоочието му и не дръпна спусъка!