— О, беше съвсем нормално малко дете — увери я Хеи се засмя. — Умно и винаги готово за пакости.
Разговорът беше приятен, но не й даде кой знае колко информация. Колкото повече се замисляше, толкова повече растеше увереността й, че между смъртта на детето на Елизабет Райън и злополуката на Александър в Йоанина има някаква връзка. Всичко пасваше: момчето на семейство Райън е било на четири години, Александър също. И двете злополуки бяха станали в Йоанина и тя бе готова да се обзаложи, че е било по едно и също време. Предполагаше се, че малкият Дейвид Райън е умрял в изоставения кладенец — Александър имаше кошмари, че е погребан жив. Жената от сънищата му е облечена като древна гъркиня, така й бе казал, а по време на злополуката Елизабет Райън бе снимала библейска сцена. Хелена каза, че Мелина Киракис описала нараняването на Александър като „травмиращо“, но не бе споменала повече подробности. Да падне в кладенец за четиригодишно дете е травмиращо; достатъчно травмиращо, че да го лиши от паметта му. Но как е успял Александър да оцелее? А самата Елизабет Райън? Мъртва ли беше, или жива и вероятно скрита някъде на континента? Подозренията на Мередит се пробудиха от момента, когато за пръв път забеляза силната прилика между Александър и Елизабет; прекалено голяма прилика, за да е случайна.
Няма да му го споменава, преди да открие доказателства.
— Не ме свързвай с никого, докато не ти кажа, Стейси — разпореди Александър и влезе в кабинета. — Не искам никой да ме безпокои.
— Да, господин Киракис.
Александър затвори вратата и пое дълбоко въздух. Идваше от съвещание с борда на директорите. Дяволите да ги вземат, помисли си той сърдито. Трябва да се допитва до мнението им, а са толкова тесногръди! Ако компанията бе останала частна собственост, нямаше да е задължен да отговаря пред когото и да било.
Днес изразиха резерви относно бъдещето на института за ядрени изследвания. Обърнаха му внимание — сякаш той не го знаеше, — че в момента струва доста пари на корпорацията, а и възникваха сериозни затруднения във връзка с федералните закони. Активисти от антиядрени групировки протестираха и изглежда това не бе достатъчно, ами се трупаха и дребни проблеми. Бордът на директорите настоя работата на института да спре, но Александър наложи вето върху това решение.
Седна зад масивното бюро от черен махагон и разтърка слепоочия — молеше се пулсиращата болка в главата да изчезне. Какво ли още ще му се струпа, запита се той. Серии бедствия и злополуки — и то една след друга — сполетяваха глобалните му проекти вече три години. А през последната година темпото се увеличи чувствително. Първо беше пожарът в Монреал. Говореше се, че е умишлен палеж, но никой не го доказа. После дойде фалитът на Карло Манети и самоубийството му. Спекулациите, че е свързан с финансовия крах на Манети, нанесоха значителни вреди на имиджа на корпорацията. Александър не знаеше кой стои зад проблемите на италианеца, но бе убеден, че точно това е била целта: да се опетни имиджът на Киракис. След смъртта на Манети облаците се разсеяха, но започнаха съдебни дела срещу фармацевтичната компания във Франция във връзка с инцидентите с цианида. Появи се подозрението, че Кафир го мами, а бордът на директорите настояваше ядреният институт да се закрие. На Александър му се струваше, че някаква конспирация цели да го унищожи. Онзи, който стоеше зад нея, очевидно бе умен и опасен. Добре си бе научил урока — знаеше точно кои са уязвимите места в неговите проекти. Александър си даваше сметка, че е изправен пред смъртен враг, но нямаше да седи със скръстени ръце и да чака. Щеше да се бори с всички сили.
В гримьорната момичето постави голяма салфетка върху роклята на Мередит, преди да й нанесе фон дьо тен. Кожата й бе така безупречна, че го използваше само пред камерата. Синди седеше в единия край на помещението, четеше на глас графика на Мередит до края на деня и си водеше бележки за задачи през следващата седмица. На прага се появи Лари Кайл, асистент-продуцентът на предаването.
— О, върна се най-после — вместо поздрав каза той. — Сигурно е приятно да отлетиш за някое екзотично местенце, докато ние тук се скъсваме от работа. В това студио сме ти като роби.
— Престани, Лари. — Мередит едва се удържаше да не прихне. — Няма да си разменям обиди с теб. А и имаш късмет, че съм в добро настроение.
Гримьорката приключи работата си и махна салфетката.
— Добро настроение ли? — ухили се Лари. — Значи съпругът ти се е върнал с теб. Винаги познавам кога двамата сте разделени за дълго. Ставаш направо неприятна.