Десан спря на рецепцията да провери дали има съобщения за него. Нямаше. Качи се в стаята си. Размисли се дали да не провери какви ги вършат във висшите ешелони на „Киракис корпорейшън“ — разследване, което му се въртеше в главата от шест месеца. Сети се за дългите часове пред компютрите в централата на Интерпол, където изучаваше материалите от разпечатките. Отначало Десан реши да се зарови в делата на „Киракис корпорейшън“ по света, воден от неясно предчувствие. Провери старателно Курт Бадрут и човекът се оказа „чист“ във всяко отношение. Десан прекара седмица в Германия, за да се запознае подробно с банковите досиета и документите в кредитни институции.
До края на седмицата разполагаше с подробен портрет на Курт Бадрут — бляскав и преуспяващ бизнесмен, безупречен във всяко отношение. Нямаше криминално досие, дори не бе глобяван за неправилно шофиране. Близо двадесет и пет години беше женен за дъщерята на германски дипломат и имаха две деца. От четири години издържал любовница, десет години по-млада от него, работила през по-голямата част от живота си като момиче на повикване. Малко неразумно от страна на Бадрут, помисли си Десан, но едва ли представляваше мотив да бъде замесен в нещо, което вероятно ще завърши с дълга присъда за излежаване в затвора. Не. Десан вече не се съмняваше, че го е натопил същият човек, който е бил заинтересован да разкара Каролин Грейсън от пътя си — същият, който стои зад всички проблеми на „Киракис корпорейшън“. Бадрут и Грейсън са просто пионки. Онзи, който дърпаше конците, преследваше далеч по-голяма цел. След изчезването на Грейсън преди две седмици бе насочил вниманието си към „Киракис корпорейшън“. Дълги дни рови в компютрите из цяла Европа и наученото го смая. Корпорацията бе най-големият международен конгломерат — това беше всеизвестно, но Десан бе убеден, че никой — с изключение вероятно на самия Александър Киракис — не знае колко е огромна всъщност империята му. Тя бе като гигантски октопод, чиито властни пипала обгръщаха глобуса. Нямаше бизнес или индустриална сфера, недокосната от нея. Броят на наетите работници и брутната й печалба в световен мащаб я правеха по-голяма и мощна от редица държави — наистина завидно постижение за компания, започнала през 20-те години като скромна корабоплавателна фирма.
По време на Депресията геният на Константин Киракис и богатството на тъста му Дамян Катрамопулос спасили клатушкащата се фирма „Корабни превози Атина“. После Киракис се бе захванал и с други начинания. Фирмата му процъфтявала дори когато войната раздирала Европа и „Корабни превози Атина“ се превърнала в компанията „Атина Маритайм“, върху която по-късно била основана „Киракис корпорейшън“. Константин Киракис бе изградил империята си бавно, но стабилно и без да се сблъсква с особени проблеми. Накрая предал властта в ръцете на единствения си жив син Александър. И именно тогава започваха неприятностите.
Разрастването на „Киракис корпорейшън“ през последните години бе по-голямо, отколкото през всичките петдесет и пет години преди това. Александър Киракис явно беше динамичен бизнесмен, но и човек, който лесно печели врагове. Постигнал доста, ала по пътя се бе сдобил с редица могъщи и опасни противници. Не може да станеш толкова властен и влиятелен, колкото Александър Киракис, без да породиш известна враждебност.
Десан премисляше информацията за сериозните проблеми на корпорацията през последните години. А сега една нейна служителка загина при подозрителни обстоятелства.
Десан установи, че за да осъществи разширяването на империята си, Александър Киракис е взел няколко големи заема от група швейцарски банки, които досега не бе успял да погаси. Банкерите го притискаха. Странно, замисли се Десан: шеф на корпоративна империя, изправен пред сериозни проблеми и под натиск да върне големи финансови задължения. Вероятно гледам в грешна посока, допусна инспекторът. Възможно е мишената да не е „Киракис корпорейшън“.
Може да е самият Александър Киракис.
Летище „Шипхол“, Амстердам
В залата седеше мъж и четеше „Интернешънъл хералд трибюн“. На две страници се описваше смъртта на секретарка от „Киракис корпорейшън“ в Лондон. Отново лоши новини. Чудесно, помисли си мъжът, сгъна вестника и го прибра в куфарчето си. Всичко се движи по план. Само въпрос на време, преди…