Ню Йорк
В кабинета си Мередит диктуваше писмо на секретарката. На бюрото пред нея лежеше жълт бележник, изпълнен със записки за предстоящи предавания, евентуални гости и възможни контакти; камара писма чакаха да ги прочете; виждаше се и последният брой на „Мис уъркинг уоман“, с нейна снимка на корицата. Всички материали от проучването й по случая Райън се намираха в кашон на пода вдясно от бюрото й. Докато диктуваше на Синди, и погледът, и мислите й постоянно се насочваха към кашона. Сякаш беше отворила кутията на Пандора и вече бе прекалено късно да я затвори. Връщане назад нямаше. Беше длъжна да открие истината — повече заради Александър, отколкото заради себе си.
Преди седмица проведе дълъг телефонен разговор с администратора на болницата „Кифисия“ в Атина. При нормални обстоятелства щяха да й откажат всякаква информация, защото досиетата на пациентите бяха строго поверителни. Но когато разбра, че говори с госпожа Александър Киракис, човекът обеща да направи всичко възможно и да удовлетвори молбата й. Още повече че през годините и Константин, и Александър бяха правили щедри дарения на болницата. Само година преди смъртта си Константин Киракис бе дал средства да се изгради ново крило, което да бъде наречено на името на съпругата му.
Като начало Мередит поиска информация за Александър. От него знаеше, че навремето, след злополуката в Йоанина, е бил настанен в тази болница. Поне така казала майка му някога на Хелена. Поинтересува се и за една американка, вероятно постъпила там през юли или август 1953 година. Казвала се Елизабет Уелдън-Райън. Маклоски бе споменал на Мередит, че след злополуката взели Елизабет от Йоанина и Том Райън я отвел на място, където да й осигурят подходяща медицинска грижа. Атина бе най-близкият голям град. Ако е била пациентка там — дори за кратко, — това би подсказало на Мередит къде е отведена после, независимо жива или мъртва. „Ако… ако, помисли си Мередит. Прекалено много ако“.
По-силно от когато и да било сега инстинктите й подсказваха, че Елизабет е жива… някъде. И ако успее да я открие, има вероятност да разбули тайните, заровени в Йоанина. Има вероятност да освободи Александър от демоните от миналото. Странно, помисли си Мередит. Отначало главното за нея беше историята — стремеше се да наруши конспиративната тишина около „смъртта“ на Елизабет Уелдън-Райън, продължаваща вече три десетилетия. Това бе нейната мечта, но сега тя се превръщаше в кошмар. А и историята вече не беше важна. Тя трябваше да разбере какво наистина се бе случило с Александър в Йоанина. Трябваше да разбере дали той е възкръсналият Дейвид Райън — красивото момченце, чието тяло не е извадено от кладенеца. И ако е така — как бе оцелял? И защо Том и Елизабет Райън са били сигурни, че момченцето е мъртво?
— Това ли е всичко, Мередит?
Думите на Синди прекъснаха мисълта й.
— Какво? О, да… Това е всичко засега — отвърна тя разсеяно.
Секретарката я изгледа озадачено, после стана и излезе от офиса. Мередит извади от кашона снимка на Елизабет и я доближи до поставената в рамка снимка на Александър върху бюрото си. Невероятно! Все едно гледаше отражение в огледало.
Мередит внезапно потрепери. Всичките й разследвания водеха към Александър. Сега излизаше, че собственият й съпруг е липсващото парче от загадката, която тя се опитва да разреши от години; очевидната брънка, която й бе убягвала. От едната страна бяха Том Райън и Елизабет Уелдън — златната двойка на Холивуд от времето на златната филмова ера; от другата — Константин и Мелина Киракис — богати, могъщи и със солиден брак. Една династия, прокълната трагично. Разполагали с всичко, освен с единственото, което и двамата желаели най-много — силно, здраво дете; наследник на империята. Мелина Киракис бе преживяла три спонтанни аборта, преди да роди Дамян, умрял на петгодишна възраст. А след това се бе появил Александър. Като отговор на молитвите им. Дете, минало през ужасно изпитание. Беше оцелял, но нямаше спомен какво му се бе случило. Мъж, който до ден-днешен не успяваше да си спомни своето детство. Какво всъщност е станало през онова лято в Гърция, запита се Мередит.
Разтвори тайните от Йоанина и с това разтвори и тайните за миналото на Александър, помисли си тя. Също като кутията на Пандора.