Париж
Посветил се изцяло на задачата да научи възможно повече за Александър Киракис, инспектор Десан предприе редица пътувания из Европа и зададе куп въпроси на компютрите почти във всяка страна. В Гърция посети Бюрото по статистика, Националната банка и Банката за индустриално развитие. В Париж влезе в базата данни на компютрите на „Креди Лион“ и „Ашуранс Насионал“. Прекара известно време в Рим и посети отново Берлин. Събра данни от различни източници в Лондон, Мадрид и Копенхаген. Прегледа архиви на вестници във всички страни. Процесът се оказа дълъг и отне много време, но резултатите си заслужаваха усилията.
Когато приключи, Десан знаеше, че Александър Киракис е роден на 17 ноември 1948 година в Гърция. Според медицинското му досие има една от най-редките кръвни групи: АВ, отрицателна. Не успя да открие акта му за раждане, но се примири, че от време на време дори компютрите правят грешки. Докато стане на осемнадесет Киракис получил образованието си чрез частни учители в имение на остров в Егейско море, собственост на семейството. През 1971 година завършил Харвард — бил първенец на випуска. Беше известно, че младият Киракис обожава да пътува, живее в лукс, харчи много пари по жени и коне за игра на поло, макар и невинаги точно в тази последователност.
Вестниците пишеха постоянно за това. Беше предприемал множество кратки любовни авантюри с някои от най-зашеметяващите жени в света. Преди да се ожени за американската журналистка Мередит Кортни през 1984 година беше издържал близо година гъркиня като своя метреса. Десан откри, че Александър си е създал толкова много врагове в личния си живот — предимно жени, — колкото и при деловите си сделки. Интересно, помисли си детективът. Александър Киракис се оказа по-противоречив от огромната империя, която ръководеше. Корпорацията напоследък понасяше всевъзможни удари, печелеше си лоша слава в медиите, беше принудена да плаща астрономически суми за съдебни процеси, имаше значителни задължения към банки, които започваха да стават нетърпеливи. Може би Александър Киракис бе на ръба на отчаянието, а отчаяните хора правят отчаяни неща. Изглежда бе дошло време да се срещнат лично.
Десан взе следващия полет на „Ер Франс“ до Ню Йорк.
Лос Анжелис
В читалнята на библиотеката един мъж внимателно проучваше от екрана пред себе си данни от микрофилми, достъпни за публиката. Денят се оказа дълъг, но резултатен. Сблъска се с някои трудности, докато набави медицинските досиета, които му възложиха да открие, но накрая успя. Сдобиването с тази информация, помисли си той, означава шестцифрен хонорар.
Представа нямаше кой го е наел. Никога не бе срещал човека, за когото събираше тази поверителна и донякъде деликатна информация. Дори нямаше представа дали работи за мъж или за жена. Винаги контактуваше с посредник: жена, от която получаваше поредната задача. Плащаха му редовно — вноските постъпваха в банковата му сметка. Знаеше единствено, че поръчителят е изключително богат, влиятелен и твърдо решен да остане анонимен.
Но защо този човек се интересуваше толкова сериозно от медицинското досие на дете, умряло преди повече от тридесет години?
Ню Йорк
Александър се бе затворил в кабинета си в Световния търговски център цяла сутрин. Отказваше да се види с когото и да било и не приемаше телефонни обаждания. Опитваше се да се концентрира, но не успяваше. Мередит се оказа права, помисли си той. Стана, отиде до прозореца и се загледа в поемащите към открито море кораби. Наистина бе необходимо да се махне за известно време, да подреди всичко в главата си, да овладее проблемите. Изпита задоволство, че Мередит настоя да заминат за Саутхамптън. Очакваше с нетърпение да прекара известно време насаме с нея, да поговорят на спокойствие.
След два часа му предстоеше среща с неколцина банкери. Не я очакваше с нетърпение и му се искаше да я отложи, но щяха да обсъждат твърде важни въпроси и не биваше да се бави дори ден. Пое дълбоко въздух. Е, поне е последният делови ангажимент, преди да заминат за уикенда.
Изжужаването на интеркома наруши потока на мислите му. Наведе се и ядосано щракна лостчето.
— Стейси, казах, че не желая да ме безпокоят!
— Да, сър, но тук един господин настоява да ви види. От Интерпол е — обясни тя задъхано.
— Интерпол ли? — Какво общо има Интерпол? Поколеба се за миг. — Добре, пусни го.
— Да, сър.