— Чувам ви — увери го Мередит. — Благодаря, господин Хармън. Много ми помогнахте.
— Ако и друг път съм в състояние да услужа, моля не се колебайте да ме потърсите — предложи великодушно той.
— Непременно.
Тя остави бавно слушалката и се опита да осмисли всичко чуто. Картината се изясняваше, с изключение на едно: как е оцелял Александър, когато всички са го смятали за мъртъв? Някой непременно знае отговора на този важен въпрос. Пое си дълбоко въздух, защото си даде сметка, че е изправена пред най-трудната задача през целия си живот.
Тази вечер трябваше да каже на Александър.
Александър прочете документа няколко пъти мълчаливо. Най-сетне се обърна към Мередит, която го гледаше загрижено.
— От къде ти попадна това? — попита той с напрегнат тон.
Тя си пое дълбоко въздух.
— Представа нямам. Донесе ми го специален куриер в телевизията. Нямаше съпровождаща бележка, нищо.
— Следователно знае и друг.
— За жалост — промълви тя тихо. — Отначало помислих, че някой го е открил, докато се е опитвал да ми помогне в разследването, но…
— Чудя се — подхвана той бавно, чувствайки как гневът му расте, — за колко ли други неща са ме лъгали. — Хвърли ужасен документа, сякаш бе влечуго, готово да го ухапе смъртоносно. — Лъжи! Целият ми живот е бил изтъкан от лъжи!
— Не те разбирам.
— Защо никога не са ми казали? — зададе въпроса, сякаш тя можеше да му отговори. — Оставиха ме да вярвам, че съм техен роден син!
— Но за тях ти си бил такъв!
Изгледа я.
— Ти пък от къде знаеш? — попита той ледено. — Никога не си ги познавала. Господи, излиза, че и аз не съм ги познавал! Живях с тях цял живот… откакто се помня, а всъщност не ги познавам.
— Познавам и двамата, Александър — обади се тя търпеливо. — Прекарах месеци да ги опознавам. Започнах да долавям мислите им, усещах емоциите им. Майка ти Мелина е била готова да умре, за да дари баща ти със син.
Той се изсмя мрачно.
— Щеше да е най-добро разрешение на проблема. — Гласът му потрепери. — Да бяха платили на някое младо момиче да износи дете от него. Определено е щяло да им излезе по-евтино от онова, което са предприели. А и щеше да е законно. Не като отвличане…
— Александър… — Мередит се опита отново да вземе думата.
Той поклати енергично глава да й даде знак да замълчи.
— Не, не ги защитавай! — прекъсна я рязко. — Посегна за палтото си. — Имам нужда да остана сам за малко. Отивам да се поразходя.
Обзе я дълбока тъга; не за себе си, не за Александър, а за Константин и Мелина Киракис — бяха дали всичко възможно за детето, което считаха за свой син. Само Господ бе наясно с какво чувство за вина са отишли в гроба.
Той се върна късно. Мередит го чакаше в спалнята. Събра всички материали за Елизабет Райън — искаше да му ги покаже. Никакви лъжи повече, помисли си тя, докато разглеждаше фотографиите. Той и без това смята, че е бил предаден. Ако ги укрия, ще се обърне и срещу мен.
Когато се прибра вкъщи, Александър нямаше никакво желание за разговори. Опита се да избегне каквито и да било приказки, но Мередит прояви настойчивост. Поиска да му обясни как е научила за уредения от Киракис фонд за Елизабет преди тридесет и три години, как е издирвала фактите, коя е единствената нишка, свързваща семейство Райън с родителите му. Добави, че не знае всички отговори, но не се е отказала.
— Значи… нови тайни — процеди той ледено. — Това само доказва, че човек и цял живот да живее с някого пак не го познава.
— Те са те обичали, Александър. Положително са имали сериозни основания, за да постъпят така — не спираше да му повтаря тя.
— Естествено. На Константин Киракис му е трябвал подходящ наследник за империята му. — Александър не криеше презрението си. — Готов е бил на всичко, за да осигури бъдещето на тази империя. Дори да открадне дете, след като не е бил в състояние да има свое!
— Знаеш, че не е така. И двамата са те обичали. Очевидно е.
Тя не бе сигурна дали той е чул и думичка от аргументите й. Стоеше и гледаше като омагьосан портрета на Елизабет и детето й.
— Защо никога не са ми казали истината? — негодуваше Александър.
Крачеше напред-назад из стаята, а думите му бяха пълни с горчивина.
— Вероятно са ги посъветвали да си мълчат — предположи Мередит.