— И какво ви спира?
В тона му се долавяше горчивина.
— Нямам намерение да вървя по пътя на другите. Моята цел е репортаж, който да трогне хората. Искам истината. Искам да предам събитията такива, каквито са били.
— И с какво ще помогне това сега? — попита Том Райън.
Мередит извади от куфарчето си дебел плик, пълен с фотокопия от вестникарски изрезки. Беше ги подбрала в градската библиотека и от документациите на различни печатни издания.
— Погледнете някои от тези. Това например… Пише, че след трагедията със сина ви съпругата ви починала в болница в Европа. Твърди се, че по онова време била бременна и загубила ума и дума. Опитала се да предизвика аборт с тел…
— Мередит!
Ник я докосна по рамото.
— Той има право да знае какво пишат за него, Ник — настоя тя и отново се обърна към Том. — Ето друга. Пише, че нито Елизабет, нито Дейвид са мъртви, а че тя се захванала с жена и отказала да се върне в Щатите с вас. Някои хора са готови на всичко, за да предложат статия, която се продава, господин Райън. Ами тази? Пише, че след смъртта на детето жена ви получила нервен срив и продължава да живее в институт за душевно болни някъде…
— Стига! — изкрещя Том Райън. Лицето му се гърчеше от гняв.
Ник хвана Мередит за рамото.
— Най-добре да си вървим — предложи той тихо.
— Не, Ник. Не още.
Той не бе готов да отстъпи.
— Имахме споразумение. Забрави ли?
Тя го изгледа за миг. В погледа му прочете неодобрение.
— Е, добре… — Протегна ръка към Том и му подаде плика. Той не го пое и тя го остави върху бюрото. — Моля ви, господин Райън, прочетете ги. Помислете си и ако промените решението си, се обадете.
Двамата с Ник излязоха, но Том Райън не забеляза. Взираше се в една от изрезките, които тя остави.
— Добре, увлякох се, признавам — промърмори Мередит в колата. — Увлякох се и провалих всичко.
— Имахме споразумение — отбеляза Ник тихо.
— Така е — отвърна тя и се обърна към него. — Но, по дяволите, Ник…
— Отиде прекалено далеч, Мередит! Казах ти какво изпитва.
— Не го ли е грижа какво са писали за него, за семейството му? — попита тя. — Не се ли терзае от грешните предположения?
— Според мен вече не — отвърна Ник искрено. — От трагедията насам за него всичко върви наопаки. Вътрешно е мъртъв. Вече почти нищо няма значение за него.
— Дори паметта на Елизабет?
Ник я погледна.
— Мисля, че с това привлече вниманието му — отбеляза той.
— Дали ще го накара да промени решението си?
— Съмнявам се. Но и да не го стори — спомни си за споразумението ни.
Тя кимна.
— Добре. Ако не приеме, ще се откажа. Колкото и да ми е неприятно, ще се откажа — обеща тя. — А сега, хайде да прекратим тази тема.
Мередит почти бе спряла да се надява, че ще чуе гласа на Том Райън. Ала седмица по-късно той й звънна в службата и я покани да го посети. На път към Бел Еър тя се питаше дали е променил становището си. Когато пристигна, Том я чакаше в библиотеката и се държа доста по-приветливо в сравнение с предишния път.
— Премислих нещата, които ми каза — призна той.
— И промени ли решението си за репортажа? — попита тя, докато икономката й наливаше чаша леден чай.
Усмихна се и Мередит си даде сметка, че за пръв път го вижда в такова настроение. Дори на снимките изглеждаше винаги сериозен, тъжен.
— Да кажем, че в момента го обмислям. След посещението ви прегледах изрезките. — Посочи плика върху масичката в средата на стаята. — Спрях да чета каквото и да било в пресата за Лиз и себе си, когато се върнах в Щатите след…
Млъкна внезапно.
— След трагедията ли? — попита тя предпазливо.
Той кимна.
— Нямах представа колко са изопачени събитията. Премислих и реших да ти дам шанс. Склонен съм да говоря с теб, да ти сътруднича до известна степен — обясни той. — И ако се убедя, че се получава както трябва…
— Тогава вероятно ще склониш да ми кажеш какво е станало със съпругата и сина ти?
— Да.
— Чудесно — зарадва се тя.
Погледна към камината. Над нея висеше голяма картина с маслени бои на жена и дете. Жената бе изключителна, с дълги гъсти черни коси и фини аристократични черти. Имаше най-невероятните очи, които Мередит бе виждала: тъмни и странно тайнствени. Детето забележително приличаше на майка си; имаше същите очи и деликатни черти.