Джордж се усмихна.
— Току-що са открили голямо находище в Залива — отбеляза той, припомняйки си разговора с един от шефовете на „Корпус Кристи“ същата сутрин. — Според мен…
Дочули гневни гласове от другата страна на вратата, и двамата мъже се извърнаха. Тя се отвори рязко и Константин Киракис нахълта в кабинета. Държеше сгънат вестник. Лицето му бе потъмняло от гняв.
Александър скочи на крака.
— Татко, не те очаквах…
— Знам, че не си ме очаквал! — сряза го Киракис. Обърна се към Джордж. — Ще ни оставиш ли насаме?
Джордж бързо се изправи и излезе от стаята. Александър отново погледна баща си.
— Какво има? Не е нещо с мама, нали?
— Майка ти е добре… при дадените обстоятелства. — Киракис пъхна вестника в ръцете на сина си и гневно посочи с пръст. — Прочети това! — нареди той.
Александър прегледа набързо кратката статия. После седна на стола и погледна баща си.
— Нямах никаква представа… — подхвана той бавно.
— Познавал си тази млада жена, нали? — настоя Киракис.
Александър кимна.
— Да, познавах Мариан. Срещнахме се преди два месеца в Гщаад, но…
— Имал си връзка с нея, нали?
Тонът на Киракис не търпеше възражения.
— Да — призна Александър. В статията пишеше, че Мариан се е самоубила. — Нямах представа, че е толкова объркана — продължи той. — Никога не ми е хрумвало, че би посегнала на живота си.
Очите на Киракис бяха ледени.
— Простила се е с живота заради теб — изръмжа той. — Това нищо ли не означава?
Александър го погледна изненадано.
— Заради мен? Татко, та аз едва я познавах — възрази той. — Прекарахме седмица заедно и…
— И тя пристигнала в Ню Йорк да те търси. Очаквала да се ожениш за нея — завърши Киракис вместо него.
— От къде знаеш? — изненада се Александър.
— Колкото и да смяташ, че Гърция е далеч, новините в бизнеса се разпространяват бързо, Александър. — Баща му не правеше никакви опити да скрие раздразнението си. — Знам всичко за разигралата се сцена в този офис. Станало е миналата седмица, нали?
Александър кимна.
— Името ми не се споменава в статията — отбеляза той. — Защо смяташ, че се е самоубила заради мен?
Челюстите на Киракис видимо се стегнаха.
— През последните няколко години отделих доста време — и пари — името ти да не се появява във вестникарските писания — отвърна той намръщено. — Понякога усилията ми се оказваха безплодни. Във всеки случай никога не оставям нещата на случайността. Връзките ми, особено в Швейцария, са отлични. За щастие някои са в полицейското управление на Женева. — Извади листче от джоба си и го подаде на Александър. — Младата жена е оставила предсмъртна бележка. За щастие един от моите хора успял да я вземе, преди пресата да узнае за това.
Александър прочете написаното три пъти. Когато погледна отново баща си, лицето му бе пребледняло.
— Представа нямах, че е толкова… обременена — повтори той. — И през ум не ми е минавало…
— Това е същността на твоя проблем, Александър. Никога не се замисляш за последствията от постъпките си!
— Тя ми се стори напълно нормална — продължи Александър бавно, припомнил си колко оживена и весела бе сутринта на пистата. — Нищо в поведението й не подсказваше, че е лабилна. Прекарахме заедно цяла седмица и нямах представа…
— А когато е дошла в Ню Йорк?
Александър свъси вежди.
— Тогава вече не бях така сигурен. Не мога да си обясня как е изтълкувала някои мои думи или от къде й е хрумнало, че ще се оженя за нея — сподели той. — Тръгна си видимо разстроена. Изключително разстроена.
— Опита ли се да я спреш? — попита Киракис.
— Не — призна Александър. — Опасявах се нещата да не се влошат още повече. Разбрахме се да се върне в Швейцария. Аз имах предвид университета. Нищо в думите й не ми подсказа, че възнамерява да се самоубие.
— Този път отиде прекалено далеч, Александър. — В тона на Киракис се долавяха предупредителни нотки. — Въпросът е сериозен. Вече не е само игра, в която се правиш на жребец пред всяка срещната жена. Това е самоубийство. Заради теб жена е сложила край на живота си. Ако стигне до пресата, не са изключени последствия. Твърде неприятни последствия. Имаш ли представа как ще се отразят върху бъдещето ти в бизнеса, а и на корпорацията?
— Това няма нищо общо с…