На следващото утро Мередит се събуди и с изненада откри, че е сама в леглото. Седна, отметна коси назад и се запита дали някакво закъснение в последния момент не е било причина Ник да остане в Сан Франциско. В следващия миг забеляза багажа му до отворената врата на дрешника. Джинсите и ризата бяха метнати върху облегалката на стола. Мередит се усмихна, придърпа колене към гърдите и опря брадичка на тях. Ник бе станал рано, както обикновено. Защо я изненадваше това? Вероятно тича по плажа. Обичаше да прави крос всяка сутрин, независимо къде се намира или какво е времето. Някъде към средата на снимките и особено когато се сблъскваше с трудности, ставаше изключително напрегнат и чрез тичането се разтоварваше както физически, така и емоционално.
Мередит се надигна от леглото и отиде до прозорците с изглед към плажа. От Ник нямаше и следа. Облече се и прекара гребен през косите си. Доволна бе, че Чък Уилард й предложи да си вземе свободен ден. През следващите няколко дни, докато се приготви за Ню Йорк, щеше да настъпи пълен хаос, а сега имаше възможност да прекара цял ден с Ник и дано никой отвън не ги безпокои. Отдавна трябваше да го направят. Знаеше, че днес Ник няма да ходи в студиото. Снощи бе оставил съобщение на телефонния секретар, че приключва със снимките по „график“ и два-три дни възнамерява да не се занимава с нищо. Днес ще бъде прекрасен ден, обеща си Мередит. Всяка секунда ще е специална.
Слезе долу и завари Ник до масата от червено дърво на терасата. Вдигна поглед и й се ухили, докато тя отваряше плъзгащите се стъклени врати.
— Добро утро, поспаливке! — поздрави той и протегна ръце към нея.
— Добро утро! — отвърна тя и се наведе да го целуне. — Рано-рано си станал. Защо не ме събуди?
— Нарочно. Намерих бележката ти, че си взела свободен ден, и реших да те оставя да си поспиш. — Отмести настрана броя на „Варайъти“, който четеше. Почивката ще ти е необходима. Довечера празнуваме.
Тя го погледна изненадано. От къде знаеше той? Разбира се — звъннал е в службата й снощи, след като си е тръгнала, и някой му е издрънкал новината. Вероятно Кей.
— Кой е издайникът? — попита тя.
Погледна я озадачен.
— Издайник ли?
— Няма защо да го прикриваш. Явно, разговарял си с някого от телевизията. — Настани се на стола срещу него. — Не се сърдя, но ми се щеше лично да ти го съобщя.
— Представа нямам за какво говориш, Мередит.
— Хайде, Ник…
— Сериозно. Представа нямам какво става в службата ти. А след последната ни вечеря с Кей не съм разговарял с никого от колегите ти — уточни той.
— Значи наистина не знаеш?
— Какво да знам?
— Следващите три седмици ще бъда в Ню Йорк като водеща на новините. — Забеляза странното му изражение. — Карла Гранели е командирована в Европа. Имали нужда от заместник и Чък Уилард ми каза, че са се спрели на мен. Преди време им изпратил мои записи — очевидно са останали впечатлени. Затова си взех свободен ден. Исках да прекарам малко време насаме с теб, преди да замина.
— Кога тръгваш? — попита той предпазливо.
— В четвъртък, веднага след излъчването. Чък твърди, че работата ми страшно им допаднала. Това може да се окаже само началото. Ако харесат представянето ми в Ню Йорк, нищо чудно да ми дадат постоянно място там. Не е ли забележително?
— Да, да — промърмори той раздразнено.
Извърна очи от нея и се загледа разсеяно към океана. Погледна лицето му — сякаш го виждаше за пръв път. Приличаше на разярено животно.
— Какво става, Ник? — попита тя. — Очаквах да се зарадваш за мен.
— О, направо съм очарован! Не ми ли личи? — попита той язвително. — Защо да не се радвам? Хукваш в Ню Йорк за три седмици…
— Не хуквам, както се изразяваш — спря го Мередит и посегна към кафето. — Това е част от работата ми… Съществена част.
— Част, която може да те остави в Ню Йорк за постоянно — обърна й внимание той.
Тя го изгледа за миг.
— Не бива да се изненадваш, Ник — промълви тя тихо. — Знаеш от самото начало какво огромно значение придавам на работата си. Наясно си, че не си представям цял живот да бъда местен новинар.