— Не е толкова просто.
— Разбира се, че е.
Колебаеше се. Ако вземе интервю от недостъпния за толкова много журналисти Александър Киракис, ще впечатли всички в телевизията.
— Ще измисля нещо — промълви тихо.
— Постарай се. — Наведе се напред и тя усети топлия му дъх върху шията си. — Тази вечер си прекрасна — прошепна той. — Дори по-прекрасна от първия път, когато те видях.
Мередит усети как устните му леко докоснаха шията й. Отдръпна се и го погледна подозрително.
— Поканата ти за вечеря няма нищо общо с желанието ми да направя интервю с теб, нали?
— Ти как мислиш?
Тъмните му очи блестяха изпитателно.
— Мисля, че е редно да ми кажеш защо всъщност искаш да се срещнем — настоя тя.
— Според мен е очевидно.
— Губиш си времето.
— Нима?
Даже не направи опит да прикрие съмнението си.
— Да.
Постара се тонът й да е строг.
Той продължаваше да я гали по гърба.
— Човек никога не знае, докато не опита, нали? При първата ни среща прекарахме кратко време заедно, защото бързах за летището с баща ми. Обещах си да поправя тази грешка, ако някога отново те срещна. А сега…
Той не довърши изречението, но смисълът беше ясен. Тя се усмихна леко. Преди шест месеца вероятно щеше да се изкуши.
— Просто малко си закъснял — заяви на глас.
— О? — Веждите му се стрелнаха нагоре въпросително.
— Съпруг или любовник?
— Не е твоя работа.
В очите му се появиха весели пламъчета.
— Май докоснах болезнено място.
— Не. Просто не обичам да ме разпитват за личния ми живот.
— Разбирам. — В плътния му ясен глас се долавяше присмех. — Но не виждаш нищо нередно ти и твоите колеги да се ровичкате постоянно в моя личен живот, така ли?
— Различно е и ти добре го знаеш.
— Значи аз може да съм плячка, а ти не?
— Ти си новина — уточни тя. — Обществото се интересува какво правиш, с кого се виждаш.
— А мен ме интересува какво правиш и с кого се виждаш ти — парира я той. — Миналото лято трябваше да остана в Ел Ей. Не биваше да допускам да ми се изплъзнеш тогава.
— Срещнахме се по чисто професионален повод, ако си спомняш.
— Не по моя вина — не се предаваше той.
— Трябва да спазвам професионална дистанция.
— Защо? Защо е толкова важно за теб?
— Не важно, а необходимо — поправи го тя.
— Значи някой наистина те чака вкъщи — заключи той.
Тя се поколеба. Искаше да направи интервюто и не й се щеше да го настройва враждебно, но същевременно се налагаше да го убеди, че отношенията им ще останат единствено делови.
— Да — заяви накрая. — Някой, който е изключително важен за мен и няма да рискувам да го загубя.
Александър се усмихна.
— Възхищавам се от твоята преданост — увери я той. — Но не можеш да ме виниш, че се опитвам и ще продължавам да се опитвам. Не съм свикнал да не получавам каквото искам.
— Все още ли си склонен да дадеш интервю?
— Ще помисля.
Мередит смени темата.
— Танцуваш изключително добре.
— Имам навика да водя.
Оркестърът спря да свири. Мередит бавно се измъкна от прегръдката му.
— За утре вечер… — започна тя. — Ако успея да променя плановете си, къде да се срещнем?
— Ще дойда да те взема от хотела.
Мередит поклати енергично глава.
— Ще се срещнем в ресторанта — настоя тя. — Само ми кажи къде.
— Ами в „Лутек“, в осем.
— В осем е добре.
Докато тя се отдалечаваше към масата си, Александър продължи да я наблюдава втренчено. При първата им среща го бе заинтригувала, а сега усещането беше още по-силно. Не приличаше на другите жени, които познаваше. Беше интелигентна и красива, но и независима — това му допадаше. Очароваше го по особен начин. Именно в този момент Александър се закле пред себе си рано или късно да я притежава и никой нямаше да го спре.
Надписът „Затегнете коланите“ изгасна. Мередит протегна ръце и крака, доколкото й позволяваше тясното пространство между седалките. Отвори куфарчето и извади двете списания, които купи на летище „Кенеди“. От корицата на „Венити феър“ разбра, че вътре е публикувано интервю с Франческа Коренти… Бившата любовница на Александър. А дали всъщност бивша? Според мълвата връзката им през последните няколко години ту прекъсваше, ту се подновяваше.