— Дванадесет милиарда — отвърна Джордж.
Александър кимна.
— Дванадесет милиарда — повтори той бавно, а тъмните му очи наблюдаваха групата в очакване на реакция. — Беше почти двойно повече, струва ми се, от печалбата ни предходната година, нали?
Джордж кимна. Александър се усмихна.
— Много от другите компании, занимаващи се с корабен превоз на стоки, направиха подобни удари на пазара, но вложиха приходите в разширяване на флотилиите си — припомни той. — Нашите съветници — предполага се, че са експерти в тази сфера, — предложиха да последваме примера им, но вместо това ние решихме да вложим парите си директно в петрол. Баща ми имаше предчувствие, че бумът с транспорта ще се окаже еднократен щастлив удар. Както помните, оказа се прав. Същата година ембаргото върху арабския петрол доведе до една от най-сериозните икономически депресии, сполетявали света от 30-те години насам. Транспортните компании, инвестирали в разширение на флотилиите си, започнаха да губят катастрофално. За много от тях последствията се оказаха пагубни. Ние имахме късмет и нашите загуби бяха минимални, но само благодарение на далновидността на баща ми да вложи пари в други пазари. — За миг се загледа замислено във впечатляващата панорама към деловата част на Манхатън. — Сега предлагам подобен ход, но невероятно по-голям по мащаб. Твърдо съм убеден, че бъдещето на „Киракис“ е в разширяването, в разнообразието на дейности: недвижими имоти, електроника, фармацевтика, комуникации… Разнообразие е ключовата дума, господа. Ключ не само за оцеляването, но и за превръщането на „Киракис“ в най-големия международен конгломерат в света. Имам усещането, че… — Млъкна, понеже секретарката му влезе и поиска да говори с него. Извърна се към нея с гневен поглед. — Казах в никакъв случай да не ме безпокоят, нали?
— Да, сър, но току-що пристигна тази телеграма за вас. Мисля, че е най-добре да я прочетете… — подхвана тя плахо.
— Не можеше ли да изчака още час? — сряза я раздразнено.
Тя поклати глава.
— Спешно е.
Той замълча за миг, изгледа я гневно, но й направи знак да се приближи.
— Дано наистина е важно — изсумтя, поемайки телеграмата.
— Важно е — с тих тон го увери тя.
Докато четеше, изражението му стана тревожно.
— Кога пристигна? — почти шепнешком попита той.
— Преди пет минути.
Той пое дълбоко въздух.
— Обади се да докарат колата. Свържи се с Удхил по телефона. Кажи му да чака на летище „Кенеди“. Да направи всичко необходимо, за да имаме разрешение за излитане щом пристигна. — Тя понечи да тръгне, но той я спря. — Искам в Атина да ме чака хеликоптер. И уреди благосклонно отношение на летище „Елиникон“. Нямам време за разправии с митница.
— Да, сър.
Той се обърна към висшите ръководители.
— Налага се да ме извините. Незабавно трябва да замина за Гърция.
Гледаха го смаяно как стремително излиза от съвещателната зала.
Джордж го догони в кабинета му, когато вече си обличаше палтото.
— Да не би да си загуби ума, Александър? — попита Джордж. — Председателят на „Донован асошиейтс“ ще пристигне днес следобед, за да се видите лично. Забрави ли?
— Нищо не съм забравил — сряза го Александър. — Просто ти ще се погрижиш за нещата в мое отсъствие.
— Не мога! — Джордж прокара пръсти през гъстата си руса коса. — По тази сделка работим вече шест месеца. Защо не отложиш пътуването за утре? Двадесет и четири часа едва ли са от толкова голямо значение…
Александър го погледна право в очите.
— Майка ми умира — изрече тихо.
Извърна се и бързо напусна кабинета, без да погледне назад.
Самолетът набираше скорост по пистата, за да излетя. Облегнал глава на седалката, Александър силно стисна очи. Все още му бе трудно да повярва, че това наистина се случва. Майка му умираше. В телеграмата баща му съобщаваше, че едва ли ще изкара нощта.
Струваше му се просто невероятно. Когато дойде по Коледа в Ню Йорк, тя изглеждаше чудесно; много по-добре, отколкото през предходните месеци. Наистина бе малко изморена, но беше обяснимо: седемдесет и една години не са лека възраст, а и отдавна имаше проблеми със сърцето. На фона на общото й състояние се справяше отлично и опроверга мрачните лекарски прогнози. Вероятно затова той и баща му се довериха на измамното чувство за сигурност.