— Възможно е.
— Предпочитам да не го споменаваш пред Александър — заяви Киракис решително. — Той и без това се обвинява, че е причинил прекалено голям емоционален стрес на Мелина.
Караманлис кимна и попита:
— Някога да съм му казвал нещо, което не сте желаели той да знае?
Киракис поклати глава.
— Не, не си и съм ти дълбоко благодарен — отвърна той тихо.
— Съзнавам нежеланието на Мелина той да се чувства по някакъв начин отговорен за ситуацията — сподели Караманлис. — Александър вече е мъж, Константин. Кога най-после ще го приемеш като такъв?
Киракис въздъхна дълбоко.
— Понякога ми се струва, че се случи прекалено бързо. Синът ми стана мъж прекалено рано. — Отново се загледа навън към Егейско море. — Мелина бе склонна да таи нещата в себе си. Защо не ми е казвала колко й е било трудно?
— Не е искала да те тревожи, нито Александър да разбере колко много всъщност й е струвало пътуването до Ню Йорк — обясни Караманлис. — Каза ми колко се е притеснил от ненадейната й поява. Допускаше, че той се самообвинява, задето не се е върнал вкъщи въпреки всичките й молби. Решила да не споделя с никого.
— Мелина разбираше служебните задължения на Александър — обади се Киракис. — Господи, та тя цял живот е живяла сред бизнесмени — баща й, аз, Александър! Просто не си представяше да сме разделени по време на празниците. — Удари с юмрук в стената, неспособен да въздържа повече горчивината и раздразнението си. — Имаш ли представа, Перикъл, какво е да стоиш и да наблюдаваш как ти се изплъзва човекът, когото обичаш и с когото си живял през почти целия си живот?
— Заради професията си многократно съм се сблъсквал с това усещане — предпазливо напомни Караманлис.
Киракис тъжно поклати глава.
— Трябва да отида да съобщя на Александър — промълви той. — Няма да допусна просто да влезе тук неподготвен и да види…
Не можеше да завърши изречението.
— Няма да го откриеш в стаята му — подметна Караманлис, докато Киракис вървеше към вратата. — Видях го преди час в библиотеката. Спеше в едно кресло.
Киракис кимна.
— Беше решил твърдо да остане буден, да е тук, ако Мелина го повика — припомни си той неотдавнашния разговор със сина си. — Но беше напълно изтощен. Вероятно не е могъл да стои повече на крака.
Сви рамене в израз на безпомощност.
След като Киракис излезе от стаята, Караманлис се зае да напише смъртния акт — нещо, което не искаше да прави в присъствието на Киракис. Тревожеше се и основателно се питаше кой ще понесе по-тежко смъртта на Мелина — Константин или Александър.
Александър се събуди рязко. Първоначално не осъзна къде се намира. Надигна се, съобрази, че е вкъщи и е заспал в библиотеката. Бе сънувал кошмар, но въпреки преживяния ужас не си спомняше много от него. А после изведнъж си спомни: то не беше сън. Намираше се на острова, у дома. Беше се завърнал вкъщи, защото майка му умираше. Надигна се и светна настолната лампа. Вратът и раменете му бяха сковани. Запита се колко ли е спал. Къде е баща му? Явно нищо не се е случило, иначе той непременно щеше да го повика.
Именно в този момент Киракис влезе и Александър бързо се изправи.
— Мама… — подхвана той.
Киракис поклати глава.
— Всичко свърши, Александър — промълви той тъжно.
Александър си пое дълбоко дъх и поклати глава.
— Аз… не я… Много ли я е боляло накрая? — успя да попита той със сведени очи, защото нямаше сили да погледне баща си.
— Караманлис твърди, че не — отвърна Киракис тихо. — Понесла доста спокойно последните мигове.
Александър кимна бавно.
— Това е добре — прошепна той. — Опасявах се да не страда, преди да… — Извърна се и вторачи невиждащ поглед през прозореца. — Радвам се, че е успял да я облекчи. Съвременната медицина е в състояние да стори поне това, ако не…
Гласът му замря.
Киракис изгледа сина си изпитателно. Очакваше да се разстрои, очакваше сълзи, дори необуздан гняв. Но това не бе очаквал. Александър изглеждаше зашеметен. Протегна ръка и докосна сина си по рамото.
— Всичко е наред, Александър — увери го той тихо. — Няма нищо лошо да си поплачеш в такъв момент.
Александър поклати глава решително.
— Не! С какво ще помогнат сълзите? Ще прогонят ли болката? Ще върнат ли мама при нас?