Александър не отвърна нищо, а продължи да се занимава с вещите си.
Киракис прецени, че този подход не води към успех.
— Майка ти беше изключителна жена — заяви той. — Силно желаеше да има деца. А знаеше също колко много искам да имам син. Страхувах за нея. Не исках да рискува живота си, както направи, но Мелина беше упорита. Веднъж реши ли нещо, господ да е на помощ на онзи, който й се изпречи на пътя.
— Татко, наистина няма смисъл… — прекъсна го Александър с уморена въздишка.
— Остави ме да довърша — сряза го Киракис. — След толкова неуспешни опити, след загубата на Дамян, почти не вярваше, че ще роди дете… Здраво дете. И тогава се появи ти. Ти, Александър, се оказа светлината в нейния живот. Обичаше те повече, отколкото съм си представял, че е възможно жена да обича детето си. Тя те боготвореше.
— Предпочитам да не говорим за това, ако не възразяваш… Не ми се говори за мама… в момента — промълви Александър сковано.
— Възразявам. Според мен е необходимо, Александър. В момента и двамата се нуждаем от това — настоя Киракис. — Майка ти постоянно се притесняваше за теб. Не й се искаше да си сам, но и съзнаваше, че няма да остане завинаги вкопчена в теб. Примирявахме се с това, защото искаше ти да си щастлив. Не би й било приятно да те види какъвто си в момента…
— По дяволите, знам какво не би искала! — избухна Александър, сграбчи снимка в сребърна рамка от нощното шкафче и я запрати по стената от яд. — Не съм в състояние да преодолея чувствата си, татко! Не съм в състояние да контролирам емоциите си! Просто копнея болката да си отиде.
Неволно изхлипа и Киракис се изправи, за да го прегърне — нещо, което не бе правил, откакто Александър беше дете. И двамата се разхлипаха и заплакаха, докато плачът не се превърна в задушаващи спазми.
Малибу
Ник Холидей, в смокинг, стоеше пред огледалото и ругаеше под нос, докато се опитваше да нагласи папийонката.
— Който е измислил тези проклети маймунски дрехи, трябва да е бил от Инквизицията — мърмореше той недоволно. — Явно са остатък от метод за мъчения през петнадесети век.
Мередит се засмя.
— Оплакваш се така всеки път, когато трябва да облечеш смокинг — напомни тя и прекоси стаята, за да му помогне да нагласи непокорната папийонка. — Според мен изглеждаш страхотно.
Той свъси вежди.
— Чувствам се като оберкелнер в „Чейзънс“.
— Глупости! — Целуна го леко. — Ще изглеждаш внушително, когато стъпиш на сцената да получиш своя „Оскар“.
— Ако го получа — поправи я той.
Погледна го и му се усмихна.
— Не вярвам на ушите си — пошегува се тя. — Наистина си притеснен.
— Не се занасяй. Просто този смокинг…
— Хайде, Холидей, признай си: нервен си заради наградите.
Той се поколеба за миг, след което кимна.
— Да, права си. Притеснявам се. За пръв път съм номиниран. Да спечелиш, когато си номиниран за пръв път… — Сви рамене. — Такива благоприятни залози не се падат дори и Лас Вегас.
Постави ръце върху раменете му.
— Успокой се. Ако членовете на академията имат и капка мозък, ще разпознаят истинския творец.
— Именно от това се опасявам.
— Какво стана с цялата ти самоувереност и оптимизъм? — попита тя. — Къде е онзи Ник Холидей, в когото се влюбих?
— Отиде да обядва — отвърна той мрачно.
— Не ти вярвам нито за миг — заяви тя. — Нали тъкмо ти твърдеше, че да спечелиш „Оскар“ не значи нищо, защото е свързано повече с политиката на Холивуд, от колкото с таланта или постиженията? Не сподели ли, че не ти пука всъщност дали ще спечелиш или не, защото единствено важни са касовите приходи?
— Лъгах те.
— Чуй ме — продължи тя тихо, — дори да не спечелиш, помни, че е голямо постижение даже да те номинират. Колко известни режисьори — а и звезди — в цялата си кариера не са номинирани нито веднъж?
— Просто се стараеш да ми подобриш настроението — отбеляза той с подозрително присвити очи.
— Но не лъжа — настоя тя. — А и ако случайно поради някаква грешка от страна на академията не спечелиш, има и следваща година.
Той се ухили.
— Винаги ще има следваща година.
Тя отново го целуна.
— Прав си. Единствено касовите приходи имат значение, а и двамата сме наясно, че успехът ти там е безспорен.