— Така е — съгласи се той. — За какво да се тревожа? — Прегърна я силно. — Какво щях да правя без теб?
Тя се усмихна.
— Да се надяваме, че никога няма да ни се наложи да разберем.
Той се отдръпна и я погледна изпитателно.
— Споменах ли колко се радвам, че отново си вкъщи?
— Само двадесет-тридесет пъти, но го кажи пак, ако желаеш — отвърна тя шеговито.
Ех, защо не беше винаги така, помисли си тя. Защо да не са щастливи както в началото?
Срещата й с Александър Киракис все още я тормозеше. Не бе сигурна кое я обезпокои повече: начинът, по който Александър се държа, или собствената й реакция към подчертаното му внимание. Сега беше у дома, двамата с Ник преодоляваха проблемите си и най-после Том Райън и документалният филм вече бяха зад гърба й. Прие факта, че може и никога да не получи отговор на въпросите си, че от това няма да излезе материал. Той умря заедно с Том Райън. Трудно й бе да го да забрави, особено когато поглеждаше портрета на Елизабет и Дейвид, но съзнаваше, че без Том филмът никога няма да се получи.
— Знаеш ли какво? — попита Ник, притиснал я силно. — Дори да не спечеля тази вечер, ще го преживея, стига да си до мен.
— Само се опитай да се отървеш! — предизвика го тя.
— За нищо на света! — Погледна надолу. Тя все още не беше облечена. — Май най-добре да сляза да те изчакам долу. Много съм склонен в момента да забравя напълно за церемонията.
— Няма да се бавя — обеща тя.
Ник излезе от стаята, а Мередит отиде до дрешника, извади роклята и внимателно я разгледа. Прекара цял следобед по „Родео драйв“ да търси подходящ тоалет за церемонията и сега беше убедена в точното си попадение — нещо наистина изключително. Най-нашумелият за годината моделиер бе превърнал тъмносиния копринен сатен в творение на изкуството. Прилепваше към тялото й от гърдите до бедрата и само леко се разширяваше от таза до пода. Широк набор покриваше гърдите до лявото й рамо, а провокираща цепка от средата на бедрото разкриваше доста от крака й при ходене. Облече я и обу сребърни обувки с високи токчета. Застана пред огледалото. Остана доволна — никога не бе изглеждала по-добре. Роклята подчертаваше фигурата й. Беше страшно скъпа, но си струваше парите. Тази вечер очите на целия свят щяха да са насочени към тях. Камерата щеше да проследи Ник, докато получава най-голямата награда в кариерата си. Беше убедена, че ще я получи. Чувстваше го в душата си. И тя щеше да е до него, да сподели този миг и затова искаше да изглежда възможно най-добре. Посегна към диамантената огърлица и обици върху тоалетката — подарък от Ник за Коледа. Бяха великолепни, най-изумителните синьо-бели диаманти, които бе виждала, но той настояваше, че бледнеят в сравнение със сиянието в очите й. Усмихна се, докато ги съзерцаваше. Е, скъпа моя, доста се отдалечи от мрачното си обкръжение на човек, произхождащ от средната класа, помисли си тя. Но все още ти предстои да извървиш дълъг път.
Огледа се още веднъж в огледалото. Обичам Ник, помисли си тя. Никоя връзка не е идеална. Всяка двойка си има проблеми. Защо тогава непрекъснато си повтарям…
Изведнъж лицето на Александър се появи в огледалото. Изглеждаше такъв, какъвто беше последната вечер, в „Лутек“. Това е налудничаво, смъмри се тя. Не Александър Киракис искам. Господ ми е свидетел, че той е последният човек на света, от когото се нуждая. Даде си сметка, че не Александър желае, а начина на живот, който той представлява. Именно за това копнееше тя. И все пак…
Внимателно среса косата си и я остави да се спуска свободно по раменете. Дооправи грима, взе сребристата си чантичка и слезе долу, където Ник я чакаше.
Струпани около павилиона „Дороти Чандлър“, телевизионни екипи запечатваха на лента множеството прочути личности, които пристигаха на петдесет и втората церемония по връчване на академичните награди. Репортери и фотографи — агресивни в желанието си да преследват знаменитостите — обсаждаха входа. Мередит и Ник бяха временно заслепени от несекващите проблясвания на светкавиците, когато слязоха от лимузината. Един особено напорист репортер пъхна микрофон в лицето на Ник и попита:
— Как преценявате шансовете си да спечелите наградата за най-добър режисьор?
Ник се ухили.
— Колкото и на другите режисьори — отвърна той непринудено.
— „Отражения“ ще бъде ли обявен за най-добър филм — продължи настойчиво репортерът.