— А ако реши да вдигне скандал?
— Няма да вдигне скандал — отвърна Александър уверено. — Предпочита да не се набива на очи по обясними причини. Миналото й не би издържало при по-внимателно взиране.
Киракис помълча.
— Кажи ми, Александър, ще намериш ли някога подходящата жена, та да се задомиш?
Александър се поколеба за миг.
— Намерих я преди близо година — промълви той бавно.
— Ти… — Киракис замлъкна. — Омъжена ли е? Това ли се опитваш да ми съобщиш?
— Не — отвърна Александър тихо. — Има връзка с друг мъж. Сериозна връзка.
— Сигурен ли си?
Александър си пое дълбоко въздух.
— Татко, предпочитам да не го обсъждаме — сподели той тихо, но с овладян тон. — Звъннах само да ти кажа за сделката с „Донован“…
— Добре — въздъхна Киракис. — Но не мога да не се притеснявам за теб, синко. Вече ми остана само ти и искам да си щастлив.
— Знам, татко — произнесе Александър уморено. — Трябва да затварям. Звъни другият телефон.
Не беше истина, но бързаше да приключи разговора.
— Ще се чуем ли по-късно през седмицата?
— Естествено.
Александър бавно остави слушалката. Това, че бе споделил нещо толкова съкровено, го изненада повече, отколкото изненада дори баща му. До момента не се бе замислял особено как точно го привлича Мередит. Желаеше я за леглото, разбира се, така както желаеше всяка жена. Нещата обаче не свършваха до тук. От самото начало се оказа по-различно — не изпитваше потребност да доминира над нея сексуално. Нямаше и следа от необяснимата ярост, която изпитваше към Анна или Франческа, или — до известна степен — към Мариан. Липсваха чувствата, поради които неизменно губеше интерес към жената. Ето, вече започваше да се отегчава и от Анна. Желание имаше, разбира се, но имаше и още нещо — неуловимо, неопределимо…
Забарабани раздразнено по бюрото. Защо не успява да я прогони от мислите си? Какво я отличава от другите? И защо докато прави секс с Анна, мисли за Мередит?
Какво всъщност изпитва към нея?
Александър се взираше замислено в снимките върху бюрото пред него — снимки на Анна с други мъже, влизащи или излизащи от апартамента. Именно тези снимки, помисли си той мрачно, потвърждаваха опасенията му, че тя не спазва своята част от споразумението им. Оказа се невярна любовница. Погледна седналия пред него мъж.
— Знаете ли кои са? — попита той.
Частният детектив кимна.
— Очаквах да ме попитате. Ето, приготвил съм справка. — Извади плик от куфарчето си. — Отбелязал съм не само имената, но и професиите, и биографични данни; не съм пропуснал и датите на съответните посещения, както и времетраенето им.
Александър пое справката, бързо я прелисти и отново погледна детектива.
— Впечатлен съм — обяви той. — Добра работа. Сведенията са изчерпателни и подробни.
Извади плик от чекмеджето и го плъзна по бюрото. Мъжът го взе и внимателно го отвори. Вътре имаше няколко едри банкноти.
— В брой ли? — попита той изненадано.
— Предпочитам да се разплатим по този начин, господин Хейс — отвърна Александър, без да си прави труда да дава обяснения, и подаде на мъжа подготвен документ. — Подпишете тук — потвърждение за получената сума.
Мъжът кимна и изписа името си на посоченото място.
— Да продължавам ли да се занимавам със случая, господин Киракис? — попита той, връщайки листа.
Александър поклати глава.
— Не е нужно. Вече ми набавихте цялата необходима информация. Или по-скоро… желана информация. Но ако сте така дискретен, както сте и изчерпателен, в бъдеще положително ще работя с вас.
— Никога не обсъждам клиентите си. Уверявам ви, господин Киракис. — Хейс стана. — С никого.
Александър се понадигна и протегна ръка.
— Тогава ще се срещнем отново — обеща той.
Хейс си тръгна, а Александър се съсредоточи върху справката и я изчете внимателно. Въобще не се изненада, че мъжете, с които Анна се бе срещала, бяха свързани до един по някакъв начин с развлекателната индустрия. Значи, помисли си той развеселен, е говорила сериозно за желанието си да се пробва в шоубизнеса. Съвсем типично бе Анна да се опитва да прави капитал от даденостите си, за да постигне своята цел. Но и защо да не е така? В края на краищата те й бяха служили вярно в миналото.