Выбрать главу

Странно, но Александър не се ядоса, както би било нормално. Напоследък откри колко малко го удовлетворява вече споразумението им. Отначало Анна успяваше да задоволява потребностите му, и то доста добре. Но сега тези потребности се бяха променили. Той се беше променил. Чисто физическата връзка с жена отстъпваше на втори план. Породи се потребност да се нуждае някого, да държи на него, да изпитва нещо повече от сексуално влечение, когато вземе жена в обятията си. Даде си сметка, че няма да се терзае, ако Анна изчезне от живота му.

Натисна копчето на интеркома върху бюрото. Секретарката му се обади веднага.

— Да, господин Киракис?

— Стейси, излизам след малко — обяви той. — Смятам да не се връщам в офиса следобед.

— Да повикам ли колата? — попита тя.

— Не. Възнамерявам да повървя.

— Да, сър.

Пъхна снимките и справката от детектива в голям кафяв плик и отиде до дрешника да си вземе палтото. Няма да звънне предварително. Ако поради някаква причина Анна не е там, ще я изчака. А ако случайно е там и не е сама, ще поиска обяснение.

Време е да сложи край на този фарс.

— Наредил си на детектив да ме следи? — Анна погледна към разхвърляните по леглото снимки, а после към Александър; очите й бяха присвити от гняв. — Защо?

— Не е ли очевидно дори за теб, скъпа Анна? — попита хладно с блеснали от ярост очи. — Имахме споразумение, но ти не изпълни своята част.

— Винаги съм била на твое разположение — ще отречеш ли? — изрече тя разпалено с разкривено от яд лице.

— Когато те доведох тук, дадох съвсем ясно да се разбере какви са условията, Анна — напомни й той. — Уговорихме се, докато те издържам, докато плащам сметките ти, да не се виждаш с никого, освен с мен. Подчертах, че няма да търпя никакви други твои любовни авантюри. Не прие ли думите ми сериозно?

Тя го изгледа — ярост замрежваше като воал очите й.

— Не разбирам — промълви накрая. — За теб явно не представлявам нищо повече от средство за задоволяване физическите ти потребности. Какво те е грижа дали се виждам с други мъже или не? Защо те засяга, щом никога не е пречило на плановете ти?

— Засяга ме, защото си плащах, за да ползвам само аз услугите ти. Обичам да получавам точно онова, за което плащам — сряза я той сърдито. — Всички тези мъже са свързани с театъра или шоубизнеса. Доколкото се досещам, смяташ да попаднеш в тези среди.

— Дори да е така — какво? — не се предаваше тя. — Да не би да твърдиш, че при всичките ти отсъствия от града не си се занимавал с други жени? Да не мислиш, че не съм чула как си се държал с онази новинарка след мача по поло в Калифорния…

Той сграбчи реверите на лилавата й копринена блуза и я притегли към себе си.

— Май наистина не разбираш, Анна — просъска той с тон, който не вещаеше нищо добро. — Не ме интересуват доводите ти. Въобще не е твоя работа какво правя, когато не съм тук. Надявам се не си забравила, че аз определям правилата.

— Пусни ме!

Красивото й лице се изкриви от гняв.

— С удоволствие. — Пусна я така внезапно, че тя залитна назад зашеметена. — Сигурно ще ти е драго да узнаеш, че детективът няма да те следи повече. Вече не ме е грижа с кого се виждаш или с кого прекарваш времето си. Дойдох тук да ти съобщя нещо важно: от този момент разтрогвам така нареченото ни споразумение.

Събра снимките и листата и ги пъхна обратно в плика.

— Не говориш сериозно, нали? — попита тя изумена.

— През живота си не съм бил по-сериозен — увери я той. — Искам да напуснеш този апартамент, а още по-добре и Ню Йорк — веднага. Разрешавам да вземеш дрехите си и личните си вещи. Нищо друго. И да те няма до довечера.

— До довечера? — Тя го погледна с ококорени очи. — Изключено.

— Направи всичко възможно да стане, Анна, защото ако си тук, когато се върна, ще те изхвърля лично — предупреди той.

— Времето няма да ми стигне…

Тя разпери безпомощно ръце.

— Да беше мислила за това, когато приемаше другите си клиенти — прекъсна я той суховато. — До седем тази вечер да те няма!

Обърна се и тръгна към вратата. Анна хукна след него.

— Негодник! — изкрещя тя. — Не можеш да постъпваш така с мен!

Той спря и се извърна, за да я погледне в очите.

— Грешиш, Анна. Не само мога, но и ще го направя.