Чудеше се дали Александър се досеща защо пристига. Да не би да е разговарял с Караманлис?
— Знаех, че журналистите ще те дебнат. Те са същинско стадо пирани, нали? — отбеляза Александър тъжно. — Какво си направил, за да спечелиш толкова голямо внимание?
— Аз? Нищо не съм направил. Дължа го на международните методи за препредаване на информация.
— Значи пак са слухове — заключи Александър.
Баща му кимна и запали цигара.
— Какво те води в Ню Йорк, татко? — поинтересува се Александър.
Киракис го изгледа изпитателно.
— Трябва ли винаги да имам причина да видя единствения си син?
— Не — отвърна Александър, — но попитах, защото обикновено така става.
Баща му се поколеба за миг и кимна.
— Прав си — съгласи се той. — За сегашното ми посещение има причина. Много важна причина. Ще направя изявление пред пресата, но първо исках да ти го съобщя. Лично.
Изражението на Александър се промени — загриженост засенчи лицето му.
— Звучи зловещо — отбеляза той и погледна баща си въпросително.
— Зловещо ли? Възможно е. — Киракис също го погледна. — Каня се официално да обявя оттеглянето си. Както и решението ти да ме наследиш в структурата на корпорацията.
Изчака реакцията на Александър. Синът му го гледаше смаяно.
— Шегуваш се, разбира се… — Но веднага се сети колко рядко се шегуваше баща му. Във всеки случай не и за такива сериозни неща. — Кога го реши? — попита той предпазливо.
— Обмислям го, откакто почина майка ти — излъга Киракис. Нямаше нищо по-далеч от истината. След като съпругата му умря, за него работата се превърна в най-важното нещо — с изключение на сина му, разбира се. Единствено това го крепеше да живее. — Взех окончателното си решение едва преди няколко дни. Приготвил съм официално изявление пред акционерите и журналистите.
— Сигурен ли си, че така искаш да постъпиш? — попита Александър, изпълнен със съмнение.
Киракис кимна.
— Да. И очаквах да си доволен. Винаги си искал да станеш председател. Знам го със сигурност.
— Така е — призна Александър, — но все ми се струва, че решението ти е продиктувано от нещо друго. Нещо, което криеш от мен.
Отново се обърна да погледне баща си — търсеше по лицето му отговор на незададения си въпрос.
— Въобразяваш си — изръмжа Киракис.
Александър го наблюдава още минута. Нещо му изглеждаше променено, ала не успяваше да определи точно какво. И въпреки всичко долавяше разликата. Никога не се бе съмнявал, че баща му ще ръководи империята си от своята крепост в Атина до сетния си час или докато стане прекалено немощен, за да продължи да го прави. Мисълта този силен мъж да се оттегли бе равнозначна да си представи как абдикира крал, управлявал векове. Каква бе причината за решението на баща му да се оттегли, докато е все още активен и очевидно в добро здраве?
Изявлението на Константин Киракис предизвика истински шок в средите на целия международен бизнес. „Уолстрийт джърнал“, „Форчън“, „Форбс“ и други специализирани издания отразиха събитието на първа страница. Една от публикациите носеше заглавие „Промяна в «Киракис»?“ Ала след първоначалната изненада в медийното пространство на преден план излезе Александър. Същите издания, които разгласиха оттеглянето на бащата, сега публикуваха снимките на сина, обявявайки го за новия председател на борда на „Киракис корпорейшън“. Наследникът на Константин Киракис — лице, познато от колонките за светски клюки, — придобиваше нов имидж. Един репортер нарече корпорацията „империята на Александър“ и това нарицателно си остана. Не след дълго всички — от финансовите репортери до журналистите от жълтите таблоиди и хората по улицата — говореха за „империята на Александър“.
Константин Киракис изпитваше по-голяма гордост от факта, че синът му е на първа страница на вестниците и в заглавията, отколкото някога се бе гордял със собствените си постижения. И в добавка изпита истинско облекчение от положителните отзиви за сина си — нещо необичайно дотогава. Александър зае мястото си и пое контрола над корпорацията, сякаш бе роден за това. Всъщност беше точно така.
Първото му действие като нов председател бе официално да съобщи пред борда на директорите — а и за пресата, — че централата на корпорацията се премества в Ню Йорк. Очакваше се това да доведе до феноменално, небивало дотогава вътрешно разрастване на компанията. Киракис не се изненада от постъпката на сина си. Знаеше, че е въпрос на време централата да смени местонахождението си. Молеше се само за едно — заради Александър и за просперитета на корпорацията — инстинктите на сина му да са точни.