При необходимост от съвет винаги се обръщаше към специалисти. Ако попаднеше на въпрос, чийто отговор не знае, не се срамуваше да вдигне телефона и да попита някого. Не бе необичайно да се появи ненадейно при адвокатите на корпорацията или в ранните сутрешни часове да изненада президент на голяма манхатънска банка, за да обсъдят евентуално сливане, да зададе въпроси относно финансирането или данъците. Ако се нуждаеше от техническа информация, търсеше известен специалист в съответната област. Проучваше въпросите задълбочено, интересуваше се и от най-малките подробности. И помнеше отговорите.
Веднъж Джордж му подхвърли, че се опитва да стане специалист по всичко.
— Не е необходимо, Александър. Винаги можеш да си наемеш експерти.
Александър само се изсмя.
— Каква доверчива душа си, приятелю! Смяташ ли дори за миг, че ще поверя на други важни дела, без да съм наясно какво точно става в собствената ми корпорация? Само глупак би постъпил така, когато има толкова много да губи. Ще наема, естествено, специалисти, но е редно да имам познания, за да съм наясно какво точно правят.
Джордж го изгледа изпитателно.
— Какво всъщност желаеш, Александър? — попита той накрая.
— Всичко. Искам да притежавам света — бе простичкият отговор.
Джордж се засмя.
— Ако някой знаеше как да постигне това… — подхвана той.
Александър се усмихна.
— Прояви търпение, приятел. Ще ти покажа как става.
— Малко по-наляво — посочи Мередит на работника, който се мъчеше да закачи портрета на Елизабет. — Да, така. Отлично!
— Слава богу! — отдъхна си мъжът и слезе от стълбата. — Нужен ли съм ви за нещо друго, госпожице Кортни?
Тя поклати глава.
— Не, благодаря. Това е всичко.
— Винаги на вашите услуги. — Сгъна стълбата и спря, за да погледне портрета. — Била е истинска красавица.
Мередит кимна.
— Така е.
— Гледах последния й филм — сподели мъжът и отнесе стълбата до вратата. — Беше страхотна. Жалко, че почина.
— Наистина — съгласи се Мередит и му отвори вратата. — Отново благодаря за помощта.
— Няма защо — отвърна той и махна за довиждане.
Като затвори вратата след него, тя се обърна и се огледа. Моето убежище, помисли си доволна. Истински дом — най-после!
Първият й апартамент, който пренае от колежка от Ай Би Ес, се намираше в долната част на Ийст сайт и се оказа прекалено малък. Представляваше студио в привична жилищна сграда, но кухничката бе колкото пощенска марка — така я описваше пред колегите си, — а в банята едва успяваше да се обърне. Обеща си, още докато разопаковаше багажа, да се премести веднага щом открие онова, което я устройва. Преди месец Кейси Риналди, друга колежка от Ай Би Ес, й спомена за свободен апартамент в нейната сграда на Седемдесет и първа улица и Уест енд авеню. Кейси я свърза с управителя на сградата и Мередит подписа договора в деня, в който видя апартамента.
Седмици наред работеше през свободното си време, за да го превърне в желаното от нея кътче. Сега вече приключи и бе напълно доволна от резултата. Апартаментът беше просторен, модерен и обзаведен в подчертано женски стил. Във всекидневната, решена в нюанси на бледосиньо и бяло, имаше диван и кресла — меки и удобни. За спалнята избра розово и бледомораво. Втората спалня превърна в кабинет и го обзаведе с два шкафа за книги и бюро с плъзгащ се плот, което откри в антикварен магазин.
Сега наистина имам чувство за дом, помисли си тя и погледна портрета на Елизабет и Дейвид. Несъзнателно напъха ръце в джобовете на сивите си вълнени панталони. Откакто бе напуснала Калифорния, мечтаеше за място, което да нарече свой дом, и най-после го намери. Но ще заличи ли той празнотата в душата ми, запита се тя. Все още изпитваше болка от раздялата с Ник. Горчивината, която усети при последната им среща, бе така силна, както и през онази сутрин в Малибу. Обеща си това никога повече да не се случва. Никой мъж нямаше да я нарани като Ник, защото никой нямаше да получи този шанс. Няма да позволи на никого да се доближи толкова до нея.
Имаше работата си и това трябваше да й стигне.
В студен сив следобед в средата на декември Мередит наблюдаваше от прозореца в кабинета си на деветия етаж на сградата, където се помещаваше Ай Би Ес, движението по Петдесет и втора улица долу. Мъж в костюм на Дядо Коледа стоеше на оживения ъгъл и раздаваше лакомства на струпалите се около него деца. Мередит се усмихна. Обожаваше Коледа в Ню Йорк. Тук празничната атмосфера се различаваше съществено от онази на Западния бряг. Спазваха се повече традиции, имаше сняг… Напомняха й за някогашните коледи у дома…