— Не се и съмнявам — отвърна Джордж бавно. — И аз се запознах с някои от докладите. Ако са точни, там долу трябва да има такова огромно количество нефт, че човек да го смуче със сламка.
— И въпреки това проявяваш резерви — подхвърли Александър.
Джордж кимна.
— Говорим за непредвидими територии — напомни той. — Все едно да играеш на руска рулетка. Отиваш и купуваш дялове, а после в някоя неизвестна индонезийска провинция избухва революция и национализират дяловете ти. Не ми се нрави. Прекалено рисковано е.
— Естествено — съгласи се Александър. — Всяко заслужаващо внимание начинание крие риск, нали? — Замълча замислен. — Пресметнах рисковете и след като ги съпоставих с потенциалните печалби, реших, че си заслужава да се опита.
— Ти взимаш решенията — отвърна Джордж, леко примирен. — Кога да тръгна?
— Понеделник сутринта рано ли ти е?
— Устройва ме.
Секретарката на Александър звънна по интеркома.
— Господин Киракис, на телефона е Мередит Кортни. От Ай Би Ес. Да й кажа ли, че не сте свободен в момента?
Александър се усмихна.
— Не. Помоли я да изчака. — Обърна се към Джордж. — По-късно ще приключим обсъждането.
Джордж кимна и му се усмихна многозначително.
— До по-късно — прие той, изправи се и излезе.
Миг след това лампичката върху телефона на Александър светна. Той вдигна слушалката и се облегна на стола.
— Здравей, Мередит! — поздрави ведро. — Очаквах да се обадиш…
Глава 13
— Тези току-що пристигнаха за теб, Мередит. — Синди внесе в гримьорната на третия етаж на телевизионния център огромна кристална ваза с дузина червени рози. — Тук ли да ги оставя, или да ги занеса в кабинета ти?
— Занеси ги — нареди Мередит и без дори да извърне глава, подаде на секретарката си списък с телефонни номера и писма, които да разпрати същия ден.
— Няма ли поне да погледнеш от кого са? — учуди се Синди.
— Какво…
Мередит се обърна и застина при вида на розите. Нямаше смисъл да поглежда картичката. Знаеше кой ги изпраща. Все пак измъкна картичката от пликчето и прочете: „С нетърпение очаквам тази вечер. А.“ Усмихна се пресилено, докато я препрочиташе. Явно никога не се отказва, помисли си тя. Бе приела поканата за вечеря, но ясно даде да се разбере, че срещата е чисто делова — да обсъдят интервюто.
— Някой те харесва — изкоментира Синди ухилено.
— За жалост — промълви Мередит мрачно.
— Защо за жалост?
— Дълга история — отвърна Мередит уклончиво и седна на гримьорския стол. Напъха голяма бяла салфетка в яката си, за да запази роклята при гримирането. Докато фризьорката сваляше затоплените ролки от косата й, гримьорката дооформи лицето й. В това време Бари Матлок, секретарката на продуцента, й подаде лист. — Това ли е всичко за анонса на предаването? — попита Мередит.
— Ти какво предлагаш?
Мередит се замисли и започна да нахвърля бележки по гърба на листа.
— Как ти звучи това: „Джесика Шери говори за новия си разтърсващ документален роман. Ще ви предложа Втората част от серията си интервюта със съпруги на политици. Тони Кориган ще ни разкаже за последната вълна от тероризъм в Европа. Това и още теми, в «Светът във фокус».“
Погледна въпросително, а Бари сви рамене.
— Харв вероятно ще го одобри — призна тя. — Ще отскоча до горе и ще…
Когато отвори вратата, режисьорът Кент Мейсън почти се сблъска с нея.
— Бързо — подкани той задъхано. — С какво е облечена Мередит днес? — Погледна към нея и разпери отчаяно ръце. — Бежово! Господи… Няма да има никакъв контраст!
Извърна се и изчезна.
— Винаги се държи, сякаш е на ръба на криза — отбеляза Мередит засмяна.
Бари направи гримаса.
— Държи се така, откакто е постъпил в Ай Би Ес — обясни тя. — Все бърза, сякаш се е отправил към вечността и разполага само с десет минути, за да стигне до там.
Мередит погледна часовника на стената. Щеше й се фризьорката да приключи. До излизане в ефир й оставаха двадесет минути. Синди мълчаливо четеше издиктуваните от Мередит писма, с които канеше бъдещи участници в предаването.
Следобед й предстоеше да проведе поне още десетина телефонни разговора и да отговори на два пъти по толкова. Трябваше да обмисли и бъдещите си интервюта, какъв подход да избере, какви въпроси да зададе. Продължаваше да пише само голяма част от материалите, както постъпваше и когато работеше в Лос Анджелис. И докато си на тази вълна, рече си тя, по-добре измисли нещо, с което да впечатлиш Александър Киракис довечера.