— Искам го — призна тя, — но само толкова. Ако си склонен да приемеш нещата така и да обсъдим деловата част, ще се срещна с теб утре на обяд в „Ла белла фонтана“.
Той поклати глава.
— Опасявам се, че е невъзможно. Заминавам за Ню Йорк сутринта. Много жалко, че не успяваме да постигнем някакво споразумение. Ти искаш интервюто, но аз пък искам теб.
Тя го погледна, изумена от прямотата му.
— Съжалявам.
Тръгна си, без да погледне назад.
Докато я наблюдаваше как се отдалечава, за пореден път Александър се смая от въздействието на тази жена върху него. Бе имал някои от най-красивите жени на света, които не само бяха склонни, но и копнееха да споделят леглото му. Анна го чакаше в Ню Йорк. Анна с изключително вещите си ръце, устни и опияняващо тяло. Анна, чийто еротичен опит задоволяваше и най-необичайните му желания. А той постоянно мислеше единствено за Мередит Кортни — златокосата, синеока и темпераментна Мередит, която сякаш никак не се интересуваше от него. Мередит, която дори не бе негов тип и не бе тъмна и знойна като другите му жени. Мередит, която го омайваше повече от всяка друга. Какво я правеше така специална и го караше да я желае все повече и повече? Може би твърдият й отказ да му се предаде го привличаше така, както никога не му се беше случвало. Изкушаваше се да отложи завръщането си в Ню Йорк, да остане в Калифорния и да обядват заедно. Това ще е начало, мина му през ума. Заслужава си да й даде проклетото интервю, ако това би означавало, че тя най-накрая ще му принадлежи, пък било то и за една нощ. Но Александър съзнаваше, че е изключено. Баща му пристигаше от Атина същата вечер, а за утре следобед бе насрочено събрание на борда на директорите. Последното нещо, което му бе необходимо в момента, бе да разсърди стария пират и да пропусне събранието заради опита да съблазни жена, която неизменно му отказва. Не. Ще се наложи Мередит да почака. Засега.
Следващия път, помисли си той и потъна в тълпата. Непременно следващия път.
Глава 9
Ню Йорк, януари 1981 година
От прозореца на спалнята в апартамента на Сентрал Парк Саут Анна наблюдаваше падащия сняг с отвращение. Цяла нощ валя. Бяла пелена, засега неизцапана от пешеходците, покриваше парка, където скоро щяха да нахълтат тълпите. На повечето хора, разсъждаваше тя, гледката би се сторила красива. Но за Анна Константелос — жена нито сантиментална, нито романтична — това означаваше просто поредния студен, неприятен за пазаруване ден. По Пето авеню такси се намираше трудно дори при обичайни обстоятелства, а в ден като този щеше да е направо невъзможно.
Дяволите да го вземат Александър, помисли си тя с горчивина. Защо не й разреши да използва лимузината му поне докато отсъства от града? Дори след неколкократните й протести ясно й даде да разбере, че е изключено. Шофьорът, обърна й внимание той, трябва да бъде на негово разположение двадесет и четири часа в денонощието и да осигурява колата при първо повикване.
Напомни колко много е получила вече от него: живее в апартамента, който по-рано държеше празен, за да оказва гостоприемство на високопоставени шефове от корпорацията и на делови партньори; има много пари, за да задоволява страстта си към красиви дрехи и всякакви луксозни прищевки; купува й бижута и кожи; води я в най-изискани заведения. В замяна очаква тя да се грижи за сексуалните му потребности. Анна бързо схвана, че е по-щедър, когато го задоволява в леглото. Там той проявяваше грубости и особена настойчивост, а сексуалните му апетити нямаха граници. Когато я обладаваше, тя продължаваше да изпитва чувството, че страстта му е резултат от някаква ярост, а не на горещо желание. Помежду им не съществуваше истинска близост. Не че Анна я желаеше — правеше го единствено заради парите, — но на моменти дори тя се плашеше от поведението на Александър. Той вече не си правеше труда да се посвещава на дълги любовни игри. Просто се задоволяваше и я оставяше сама. Сексът бе бърз и брутален; тялото му така я насилваше, че после се чувстваше, сякаш са я били. А изразът в очите му… Приличаше на обсебен от демони мъж. Никога през осемте месеца, откакто му стана метреса, не го попита за това. Анна знаеше мястото си при Александър. Докато го задоволява сексуално, щеше да й дава почти всичко, което поиска, а това бе единствено важното.
Тя имаше една грижа: възможно по-скоро да задели и натрупа максимално количество пари — сигурна гаранция за деня, когато Александър ще се отегчи от споразумението им и ще си намери друга. Беше неизбежно — Анна го знаеше от опит. Рано или късно женените винаги се прибираха при съпругите си, а на необвързаните им омръзваше и те встъпваха в брак или си намираха любовница. Перспективата не притесняваше Анна докато това се случи, тя ще е натрупала достатъчно и бижута, за да живее съвсем охолно до появата на следващия мъж.
Доста далеч стигна, помисли за себе си тя. Доста, да — за незаконно дете на продавачка от Плака. Доста далеч за копеле на нацистка свиня, чиято самоличност нямаше да узнае…
— Успял си да приобщиш „Донован асошиейтс“? — Дори понякога лошите телефонни връзки през океана не заглушаваха кънтящия глас на Константин Киракис. — Чудесно! Представа нямам как си го постигнал, Александър, но съм доволен. Изключително доволен.
— Знаех, татко, и затова исках лично да ти го съобщя.
Александър добре помнеше провалените опити на баща му преди десет години да приобщи същата компания.
— Радвам се, че се обади, Александър — продължи Киракис. От другата страна на линията последва напрегната пауза. — Има още нещо, което според мен трябва да обсъдим.
— Делово ли е?
— Лично.
Александър се досети какво ще последва. Баща му е узнал за споразумението му с Анна.
— Татко, знам какво ще…
— Изчакай да свърша, Александър — прекъсна го Киракис. — Вярно, обещах да не се бъркам в личните ти дела. Не възнамерявам да ти казвам как да живееш живота си или с кого да спиш. Но се питам дали сегашната ти връзка е разумна стъпка.
— Говориш за Анна Константелос — уточни Александър.
— Съзнаваш, естествено, що за жена е тя.
— Знам всичко за нея — увери го Александър.
— Не очакваш ли да възникнат проблеми?
— Татко, ти осъди кратката ми връзка с Мариан Хаупман, защото смяташе, че възползвам от уязвима жена. — Напомни му Александър. — Анна не е невинна, нито уязвима. Когато се запознахме, тя бе високоплатена компаньонка на повикване в Атина. Не храни никакви илюзии. Наясно е, че когато нямам повече нужда от нейните… услуги, споразумението ни ще приключи.
— Бъди предпазлив, Александър — предупреди Киракис. — Сигурно ще й се прииска да замени онова, което всяка жена има между краката си, за мощта, която ти се полага по рождение.
Александър се засмя.
— Анна не би използвала секса, за да се пазари — отвърна той. — От самото начало съм й дал да разбере, че аз съставям правилата.
— И вярваш, че тя ще спази своята част от уговорката? — попита Киракис.
Александър се засмя гръмко при тази идея.
— На Анна нямам доверие за нищо, татко — отвърна той без колебания. — Но тя е прагматична. Извървяла е този път и преди с други мъже. Няма да се самоубие, когато връзката ни приключи.
— А ако реши да вдигне скандал?
— Няма да вдигне скандал — отвърна Александър уверено. — Предпочита да не се набива на очи по обясними причини. Миналото й не би издържало при по-внимателно взиране.
Киракис помълча.
— Кажи ми, Александър, ще намериш ли някога подходящата жена, та да се задомиш?
Александър се поколеба за миг.
— Намерих я преди близо година — промълви той бавно.
— Ти… — Киракис замлъкна. — Омъжена ли е? Това ли се опитваш да ми съобщиш?
— Не — отвърна Александър тихо. — Има връзка с друг мъж. Сериозна връзка.
— Сигурен ли си?
Александър си пое дълбоко въздух.
— Татко, предпочитам да не го обсъждаме — сподели той тихо, но с овладян тон. — Звъннах само да ти кажа за сделката с „Донован“…