— Благодаря!
От самото начало Мередит бе наясно, че интересът на Александър към нея е по-скоро личен, отколкото професионален. Губиш си времето, помисли си тя наум. Въпреки това нямаше как да не признае, че е най-привлекателният, чаровен и впечатляващ мъж, когото бе срещала. Ала добре знаеше за репутацията му на женкар. Няма да допусне да я омайва! Той иска едно-единствено нещо от жените, напомни си тя. Мъж като Александър Киракис може да те унищожи.
Въпреки всичките си резерви обаче се чувстваше спокойно в неговата компания и вечерта страхотно й допадна. Обсъдиха интервюто. Той я разпитваше за работата й и изглеждаше истински заинтригуван от отговорите й, развесели я със забавни случки от пътуванията си, разказа й за някои причудливи обичаи по света, за разни кулинарни куриози, на които се бе натъквал. Държеше се, сякаш в помещението нямаше друг, освен нея. Колкото и да се ласкаеше от подобно поведение, Мередит изпитваше и известно смущение. Искаше да се покаже като завършен професионалист, но той никак не я улесняваше. Наблюдаваше я и й се усмихваше точно както в „Залата на дъгите“. Почти не бе докоснал хрупкавата патица с праскови в чинията си и въобще не си даваше труда да прикрие възхищението си от нея. Заинтригуван е, това е всичко, реши Мередит. Просто съм жена, която не си пада по него.
Излязоха от ресторанта и той предложи да изпият по още едно питие някъде.
— Знам място, където ще поговорим на спокойствие и ще се отпуснем, докато пием най-хубавото вино в Манхатън.
— И къде е това? — попита тя.
Очите му се впиха в нейните.
— В Олимпик тауър.
Когато влязоха, апартаментът беше тъмен.
— Прислугата се е оттеглила за нощта — сякаш прочел мислите й, обясни Александър, поемайки палтото на Мередит. Докато той събличаше връхната си дреха, тя влезе в притъмнената всекидневна. Оказа се точно каквато си я представяше: елегантна, подчертано модерна и в определено мъжки стил. Като се започне от тапицираните с черна кожа диван и кресла до гълъбовия мокет, масичките от стъкло и хром, великолепните огледала, които отразяваха величието на Манхатън нощем, помещението бе точно такова, каквото можеше да се очаква при Александър Киракис: разкош и загатната мощ. От прозорците Манхатън блещукаше като отворена кутия с бижута, а светлините се простираха докъдето поглед стига. Същата гледка се отразяваше в огромните огледала на стената отсреща и създаваше чувството, че са заобиколени от проблясващи диаманти. Усети присъствието на Александър, когато застана зад гърба й.
— Красиво е, нали? — попита той непринудено.
— На човек му секва дъхът — призна тя.
— Както ти правиш с моя.
С бързо движение ръцете му я обгърнаха и притиснаха нейните. Усети устните му върху шията си, когато той започна да я целува.
— Не… — опита се да възрази.
— Не се съпротивлявай — промълви той с дрезгав глас. — Остави го да се случи между нас, Мередит. Химията… съществува от мига, когато се срещнахме. Според мен и ти я долови.
— Не — повтори тя, стараейки се да звучи решително.
Определено я объркваше. Опита се да се отскубне, но той се оказа прекалено силен, а и очевидно възнамеряваше да я държи здраво. Накрая, събрала всичката си воля и сила, тя се отскубна от прегръдката му. Отстъпи бързо, преди той да я хване отново.
— Трябваше да се досетя — възнегодува Мередит.
— Съвсем наясно беше какво ще стане. — Тя поклати глава. — Така е — настоя той. — Не съм прикривал желанието си към теб. Привличаш ме от първия миг, когато те видях.
Обърна се към него разгневена.
— Защо…
Устните му се впиха в нейните и тя отново се озова в прегръдките му. Съпротивлява се само миг. После се отпусна и започна да отвръща на целувките, макар да не го желаеше. Той махна фибите от косата й, която се посипа по раменете. Прокара пръсти през нея, без да спира да я целува с копнеж. Най-сетне се отдръпна и й се усмихна.
— Видя ли? Оказах се прав — промълви той тихо.
Тя само поклати глава, защото не можеше да се довери на гласа си.
— Остани при мен тази нощ, Мередит — прошепна той. — Двамата… да се любим… Ще бъде вълшебно.
— Не. — Отново отстъпи назад. — Дойдох тук да говорим за интервюто, не за друго.
— Лъжеш сама себе си. Твърдиш, че отношенията помежду ни са само делови, но тялото ти казва друго. Искам да те любя и съм убеден, че и ти го желаеш. Да не мислиш, че не го усетих, когато те държах до себе си? Ти не се съпротивляваше.
Тя отново поклати глава.
— Нищо подобно!
Той се усмихна търпеливо.
— Според мен не е така.
— Трябва да си вървя.
Трепереше от гняв, но и от объркване.
— Не те ли интересува интервюто ти?
Направо го зяпна.
— Ти какво — подхвана тя предпазливо, — да не би да очакваш да легна с теб, за да направя интервюто?
Той свъси вежди.
— Обиждаш ме — промълви Александър тихо. — Едното няма нищо общо с другото… като се изключи, че използвах интервюто, за да те накарам да дойдеш тук. Ти и аз, Мередит, рано или късно, ще станем любовници, независимо дали ще получиш интервюто. Предопределено е да стане…
— Трябва да си вървя — повтори тя и взе чантата си.
Александър я последва, настоя да й помогне да облече палтото си.
— След като си решила да си вървиш, ще те изпратя до вас.
— Не. Ще се прибера сама.
— Шофьорът ми ще те откара.
— Ще си взема такси.
— Няма да го допусна.
В тъмнината очите му се впиха в нейните. Импулсивно се наведе напред и отново я целуна нежно, като я опря във вратата. Мередит се стегна — искаше да потисне пробудилото се у нея сексуално влечение, когато се намираше в прегръдките му, и се мъчеше да си наложи да не отвръща на ласките му. Когато Най-после я пусна, отново се взря в очите й и прошепна:
— Помисли си колко вълшебно може да бъде и за двама ни.
Тя се отдръпна.
— Нямам никакво намерение да се превръщам в поредното ти случайно романтично завоевание — заяви тя високомерно.
Той докосна косата й.
— Ти? Никога. Не мога да ти го обясня, но го усетих още първия път в Лос Анджелис. Нима ти не го усети?
— Точно това искам да ти кажа — сряза го тя.
Отскубна се от него, отвори вратата и излезе. Дълго след като изчезна с асансьора, Александър продължаваше да се взира в коридора и да се усмихва. Ще видим, помисли си той, ще видим.
Глава 14
В кабинета си в Световния търговски център Александър с интерес наблюдаваше как Мередит интервюира енергичен американски сенатор за „Светът във фокус“. Страшно му допадаше нейният прям и напорист стил при задаване на въпросите. Ни най-малко не го щадеше. Александър имаше чувството, че тя е прекалено талантлива, за да прави спокойни, неангажиращи интервюта. По-добра щеше да е във вечерния новинарски екип. Усмихна се, изучавайки лицето от телевизионния екран. Невероятно фотогенична! Не беше за вярване — дори за него, — че толкова красива жена е и тъй непреклонна. Макар да минаха две седмици от нощта, когато тя го заряза в апартамента му, нито ден не минаваше, без да помисли за нея. Съпротивата й не само довъзпламени желанието му. Искаше я повече, отколкото бе искал която и да е жена.
С надписите по екрана предаването й свърши. Александър взе дистанционното и изключи телевизора. Тежък махагонов капак автоматично се плъзна над големия екран. Остана за миг неподвижен, загледан в телефона върху бюрото. Щеше му се да й се обади, да й каже какво мисли за интервюто и да я покани на вечеря, но знаеше какъв ще бъде отговорът. По-добре да изчака тя да го потърси — беше убеден, че рано или късно ще се случи. Помежду им все още имаше недовършени неща. Интервюто, помисли си Александър и се усмихна. Запита се какво ли ще каже тя, ако разбере, че за него то е не по-малко важно, защото представляваше част от плана му да промени обществения си имидж. Но да караме поред, реши той.
Първо му предстоеше да промени имиджа си в нейните очи.