Наведе се напред, постави лакти върху бюрото и сплете пръсти.
— Доста очакваш.
— Това са условията ми — отвърна той простичко. — Или приемаш, или не.
Смята да направи нещата възможно по-трудни, помисли си тя.
— И ако приема? — попита Мередит на глас.
— Тогава ще се срещнем отново. Очаквам да ми предоставиш списъка на темите.
— Вече съм го приготвила — заяви тя. — Съставих го, когато за пръв път възникна възможността за това интервю.
— О! И в теб ли е?
Тя поклати глава.
— Реших да изчакам, докато бъде сигурно, че ще приемеш.
Александър кимна.
— Какво ще кажеш да го обсъдим по време на вечеря?
— Не — отвърна Мередит бързо. — От цялата тази история ще излезе нещо единствено ако поддържаме само професионален контакт. Никакви романтични вечери, никакви последни питиета. Делови отношения — и толкова. И за предпочитане — тук, в този кабинет. Според мен така и двамата ще си спестим доста проблеми.
Той забарабани с молив по бюрото, без да откъсна очи от нея.
— Опасявам се, че вече възниква един проблем. Графикът не ми позволява да се срещна с теб в редовните работни часове. Ако желаеш да направиш интервюто, налага се да бъде във време, удобно за мен.
— Разбирам — отвърна тя суховато. — Нови условия.
Погледна го с блеснали от гняв очи. Ненавиждаше го, задето така я води за носа.
Той се усмихна.
— Ако се притесняваш от светски срещи или да си насаме с мен заради случката в апартамента ми, искам да те успокоя — подхвана той търпеливо. — Никога не съм обладавал жена против волята й и не възнамерявам да започвам сега.
Мередит го изгледа изпитателно, но си замълча. Очевидно си играеше с нея и тя събра цялата си воля, за да удържи гнева си.
— Както схващам нещата, настояваш за строго професионални отношения. С други думи, след като запишеш интервюто и то се излъчи, няма да се видим повече. Прав ли съм?
Тя се позабави да даде отговор:
— Да.
Той кимна.
— Така да бъде, щом ти го желаеш. — Погледна я въпросително. Тя мълчеше и той продължи: — Относно интервюто ще разполагаш с пълното ми сътрудничество, стига да се изпълнят условията ми.
— Не виждам никакви затруднения.
Беше сигурна, че Петерсън няма да възрази да му покаже интервюто преди излъчването.
Той продължи да я гледа, после понечи да каже нещо и отвори уста, но се отказа. Седяха в неловко мълчание, което продължи сякаш цяла вечност. В един момент Мередит не издържа.
— Ако няма какво друго да уточняваме, си тръгвам. Имам и друга среща. Вече закъснявам.
Той кимна.
Тя бавно се изправи.
— Ако си свободен в сряда вечер, да се срещнем тогава?
Александър кимна отново.
— Ще ти се обадя — обеща той.
— Чудесно.
Едва в асансьора Мередит си позволи да се замисли какво точно стана в кабинета. Очакваше той да създава трудности, очакваше дори да е ядосан. Но определено не допускаше подобно развитие на нещата: Александър съвсем ясно даде да се разбере на какво се надява — за какво настоява — в замяна на интервюто, но същевременно прие да го даде. Не само се съгласи, но и обеща пълно сътрудничество. Защо, запита се тя. Беше изпълнена с подозрения.
Каква игра играеше той всъщност?
През следващите седмици Александър и Мередит се срещнаха няколко пъти, за да разговарят за интервюто. Макар че се виждаха в най-елегантните ресторанти на Манхатън, първоначално отношенията им напомняха въоръжено примирие. Разговорите протичаха трудно и напрегнато. Почти по всички въпроси имаха различно мнение. Все пак в резултат на това общуване постепенно се отпуснаха и дискусиите станаха по-приятни. Александър се държеше очарователно и внимателно, но никога повече не я покани в апартамента си след вечеря, дори не намекна за подобно нещо. Държи се като безупречен джентълмен, оцени Мередит, отърсвайки се от всичките и подозрения. От мен единствено се е искало да му покажа, че интересът ми е строго професионален. Откри, че започва истински да го харесва.
Точно както свирепите студени зимни ветрове най-после отстъпиха пред обещанията на задаващата се пролет, така и враждебността между Александър и Мередит се превърна в нарастващо взаимно възхищение и привързаност. Сексуалното напрежение, неизменно витаещо помежду им, продължаваше да се долавя, но и двамата се бяха научили да се справят с него и го бяха приели. За Мередит това означаваше да признае — само пред себе си, разбира се, — че Александър силно я привлича, макар да не възнамеряваше никога да предприеме стъпка в тази посока. За Александър означаваше да държи физическите си страсти под контрол и да потиска желанието си, докато си проправяше път в тази донякъде объркваща връзка.
В началото на април дойде официалното съобщение от президента на Ай Би Ес Остин Ферис, че от есента започва ново предаване — „Манхатънски наблюдател“ с водещ Мередит Кортни. Той оповести, че три откъса от новото шоу ще бъдат излъчени в ефир през юни, юли и август, а от септември предаването ще стане седмично и именно тогава Мередит официално ще напусне „Светът във фокус“. Ще я замести Кейси Риналди, в момента редовен сътрудник на предаването. Остин Ферис потвърди още и слуховете, че първото предаване на „Манхатънски наблюдател“ ще бъде с Александър Киракис, което вече се подготвя.
— Започна се — обяви Мередит на Александър, докато вечеряха в „Залата на дъгите“. — Журналистите, които се занимават със светската хроника, ще решат, че сме в разгара на страстна връзка.
Александър я погледна. Дори на притъмнената светлина черните му очи сякаш сияеха.
— Това притеснява ли те? — попита той и облегна вилицата си върху ръба на чинията.
— Отначало да — призна тя. — Не ми харесваше идеята всички да си мислят, че съм спала с теб, за да получа интервюто.
— А сега? — попита той и допи виното в чашата.
— Вече развих нещо като имунитет — отвърна тя с кисела усмивка. — Май свикнах.
Той се ухили.
— Никога не съм те смятал за жена, която се притеснява какво мислят другите за нея — сподели той леко развеселен.
— По принцип е така — съгласи се тя. — Но когато се захванах с този занаят, когато започнах да изграждам кариерата си… Да кажем, че ми се случиха някои неща, които ме накараха да заема отбранителна позиция.
— Разкажи ми по-подробно — подкани той.
— Не е важно.
— Очевидно е, иначе нямаше да продължава да те тормози. — Пресегна се през масата и хвана ръката й. — Ти май още продължаваш да не ми вярваш, Мередит, нали? — попита той нежно.
— Доверието няма нищо общо. Всичко е история и едва ли би заинтересувало друг, освен колега, попаднал в същото положение.
— Грешиш. — Впи очи в нейните. — Аз наистина се интересувам.
Тя се поколеба за миг. Даде си сметка, че интересът му е искрен, и заговори. Откри, че му разказва нещо, което никога не бе споделяла с друг, и дори докато говореше, се питаше защо го прави. Изреждаше какви проблеми и пречки се е налагало да преодолява, изграждайки кариерата си; с какъв скептицизъм от страна на колегите си мъже се е сблъсквала; каква ревност и съперничество са проявявали някои жени. Докато говореше, в очите на Александър забеляза единствено търпеливо разбиране.
— Имаме повече общо помежду си, отколкото си представяш — заключи той. — И аз съм преодолявал доста пречки и множество предразсъдъци.
Погледна го изненадана.
— Ти?
— Не е лесно да си син на Константин Киракис — обясни той простичко.
— Според мен това само би направило живота по-лек.
— В някои отношения вероятно да. Наистина израснах с доста привилегии. Докато не станах официално президент на „Киракис“, всичко, което притежавах, ми беше давано — изрече той тихо. — Личното ми богатство е наследено. Дори президентското място в „Киракис корпорейшън“ приех по право. — Поклати глава. — Давам си сметка, че за мнозина това изглежда идеалното положение, достойно за завист, но аз открих, че с привилегиите идва и натискът.