Мередит седна в леглото и отметна косата от очите си. До този момент не се бе замислила как снощи набързо разхвърлиха дрехите си, а когато той я отнесе горе, оставиха след себе си бъркотията. Взе халата.
— Ще ми се да бях видяла изражението на прислужницата, когато е влязла в библиотеката сутринта — изхили се тя. — Или е свикнала с подобни гледки?
Той се обърна — лицето му беше сериозно.
— Не съм водил тук никога никого… досега — изрече тихо.
Мередит стана от леглото, облече халата и завърза широкия колан на талията си. Прекоси стаята, застана до него и го обгърна през кръста.
— Сигурен ли си, че желаеш да се обвържеш в брак? — попита тя игриво. — Няма ли да ти е жал да зарежеш навиците си на плейбой? Една женитба определено ще промени начина ти на живот.
— Имам всичко, което желая или ми е нужно — теб — увери я той. — А колкото до навиците ми на плейбой, ще ги изоставя без ни най-малко съжаление, matia mou. Ти си единствената жена за мен.
Ръцете му се плъзнаха по шията й към косата. Вдигна ръка и оправи непокорен кичур. Целуна я с копнеж.
Тя се отдръпна и се усмихна.
— Най-добре е да отида да се облека.
Той я погледна развеселен.
— Халатът ти стои чудесно — отбеляза Александър. — Но ти би изглеждала красива с всичко… или без нищо…
Мередит му прати въздушна целувка.
— Няма да се бавя — обеща тя.
Прекоси коридора до своята стая. Докато взимаше душ и се обличаше, мислеше за всичко станало. Александър настояваше да се оженят веднага. Ясно изрази желанието си. Но въпреки нетърпението си да се омъжи за него, Мередит не би се отказала от традиционна сватба с цялата й церемониалност. Ще мина под венчило само веднъж, мислеше си тя, и искам да запомня завинаги този ден.
Взря се в отражението си в огледалото — изуми се от образа си. За една нощ се беше превърнала в съвършено друга жена. Лицето й сияеше от страст, очите й грееха, скулите й руменееха. Все издайнически признаци за влюбена жена, помисли си тя. След нощта, прекарана в бурен секс, лицето й бе необичайно оживено.
Следващите три дни минаха бързо, несравнимо по-бързо, отколкото им се искаше. Бяха безкрайно изненадани от откритието, че въобще не бързат да се върнат към обичайния си начин на живот, който водеха в Манхатън. Отдадени един на друг и на новооткритата си любов, не мислеха за света извън пределите на убежището им в Саутхамптън. От нощта, когато се любиха за пръв път, започнаха да се наслаждават на идиличен живот, който нямаше нищо общо с бесния ритъм в Манхатън. Прекарваха всеки миг заедно. Правеха дълги разходки, говореха, споделяха мечти, изследваха дълбините на душите си. Плуваха в океана и се любеха по плажа на лунна светлина. Яздеха всяка сутрин, а понякога и надвечер. Обядваха на терасата, а вечеряха под светлината на свещи в изисканата трапезария. След вечеря изгасваха осветлението и слушаха музика пред лумтящия в камината на библиотеката огън, Александър, откри че Мередит, обожаваше класическата музика. Притежаваше не само огромна колекция от записи, но и съвършена уредба, която възпроизвеждаше музиката, сякаш се изпълняваше на живо. Вечерите неизменно завършваха със секс на пода пред камината, а после Александър я отнасяше до спалнята си, където заспиваха в прегръдките си.
Мередит намираше у Александър всичко, което искаше, от което се нуждаеше. Беше привлекателен, чаровен и богат, но това беше само външната представа. Той проявяваше изключителна нежност, привързаност и разбиране, оказа се и неочаквано романтичен, както и страхотен любовник. Беше първият мъж, който я обичаше безрезервно и не се опитваше да я промени. Не само приемаше амбициите й, но и ги насърчаваше. Самият той го подчерта: жена без темперамент не го привличаше. Нещата са прекалено хубави, за да са истински, мислеше си тя опиянена.
Рано в петък сутринта пристигна екипът на Ай Би Ес да заснеме интервюто и останалите кадри за предаването. Докато подреждаха оборудването в библиотеката, Мередит се качи горе да види защо се бави Александър. Намери го пред голямото огледало в спалнята — оправяше си вратовръзката.
— Първо искат да заснемат външните кадри.
Тя влезе в спалнята и затвори вратата.
Извърна се да я погледне.
— До момента никога не съм допускал хора от медиите в имението, да не говорим за къщата — сподели той. — Сега го правя единствено за теб.
Тя прекоси стаята, застана до него и го хвана за ръце. Целуна го нежно по бузата.
— Знам, че не ти допадаше идеята да направим записа тук — прошепна тя. — Съзнавам, че прие само и само да прекараме още време заедно.
— И да осигуря успеха на предаването ти — подчерта той.
— И да ме убедиш, че наистина се обичаме.
Очите им се срещнаха. Изражението му беше сериозно.
— Направи нещо за мен — помоли той тихо.
— Каквото поискаш — увери го тя без колебание.
Обгърна я с ръце.
— Ожени се за мен този уикенд, преди да се върнем в Манхатън — прошепна той дрезгаво. — Не желая да чакам нито секунда повече.
— Нито пък аз — допълни тя весело. — Е, не може да се каже, че само чакаме, нали?
Екипът засне имението: следваше Александър и Мередит в конюшните, по моравата, в къщата. Пред камерата Александър показа на Мередит конете си за поло и разказа защо е купил имението.
— Предаването ще стане страхотно! — сподели Мередит в една от паузите. — Поиска да промениш обществения си имидж и ще го постигнеш. Когато се излъчи хората ще видят част от теб, за която никога не са подозирали!
Заснеха самото интервю в библиотеката. Мередит убеди Александър какво предимство за него е да сподели как се е чувствал в сянката на легендарния си баща да понася напрежението и неудобствата непрекъснато да го сравняват с него. Съзнаваше, че подобен изключително личен подход ще затрудни затворен човек като Александър, а обсъжда интимните си чувства пред камерата, но същевременно не се съмняваше в ефекта, така желан от него. Пред света щеше да се покаже човешкия облик на мъж, смятан буквално за непобедим.
Ако друг журналист вземаше интервюто, подобно обсъждане би било изключено — Мередит го съзнаваше отлично. Но понеже бяха любовници и той й имаше доверие, му беше по-лесно да се разкрие, да говори пред камерата толкова дълбоко интимни неща.
Приключиха със записа късно следобед. Мередит обичаше да заснема интервюта, но този път изпита не по-малко облекчение от Александър, докато двамата наблюдаваха как телевизионната кола се отдалечава. Обърна се към него и обви врата му с ръце.
— Докъде бяхме стигнали, когато ни прекъснаха така безцеремонно? — попита тя игриво.
— Май обсъждахме сватба.
Той я прегърна силно и тя го целуна.
— Мислех си за това — започна Мередит бавно. — Какво ще кажеш да вдигнем официална сватба?
Погледна я с подозрение.
— Преведи ми — помоли той предпазливо.
— Прекрасна и романтична церемония. Празненство само с най-близките ни приятели. Може да я направим дори навън… Тук например — предложи тя. — Да се оженим това лято… Най-късно през август.
За миг я изгледа изпитателно.
— Явно много държиш на това, а?
Тя кимна.
— Такова събитие се случва веднъж в живота.
— Добре — прие той, макар и неохотно. — При едно условие.
— О, вечно готов да преговаря — пошегува се Мередит. — Е, какво е условието?
— Да заживеем заедно отсега. Да се нанесеш в апартамента ми, щом се върнем в Манхатън — обяви той категорично.
Тя се засмя и отново го целуна.
— Само се опитай да се отървеш от мен.
Мередит стоеше до прозореца в кабинета си и разсеяно наблюдаваше движението по Петдесет и втора улица. Току-що бе прегледала записа от интервюто с Александър. Готовият продукт се оказа по-добър от очакваното. Мъжът, от когото бе взела интервю, нямаше почти нищо общо с онзи, чието име фигурираше в редица скандални заглавия през последните няколко години. Мъжът от интервюто беше друг — тя го опозна и се влюби в него: силен, амбициозен, могъщ, привикнал към невероятното си богатство. Но той също бе нежен и състрадателен, с невероятна гордост, с отношение към семейната чест и традиция; мъж, който независимо от положението и могъществото си бе изключително човечен, земен. Усмихна се. Александър ще остане доволен.