Мередит крачеше енергично по коридора към студиото на „Манхатънски наблюдател“, а секретарката едва я догонваше и си водеше бележки.
— Изпрати бележка на Харв Петърсън с подробности за идеите ми относно отразяването на ревютата на европейските модни дизайнери — нареди Мередит на Синди. — И изпрати писмата, които подготвихме вчера.
— Вече го направих — увери я Синди. — Нещо друго?
— В момента не се сещам за нищо. — Мередит стигна до студиото.
Под ръководството на режисьора Стефан, Мейси и двама души от екипа сваляха огромните фотоси на Александър от подиума. Сега тук щяха да окачат материали за следващия интервюиран. Мередит се спря да погледне снимката на Александър като председател на директорския борд. Снимката му правеше чест, но Мередит прецени, че Александър би излязъл великолепно на всеки фотос.
— Какво да правим с тези, Мередит? — попита Стефан. — Вероятно ще искаш да ги задържиш.
— Точно така — кимна Мередит и стъпи на платформата. — Да ги отнесат в кабинета ми.
Стефан се обърна към двамата мъже:
— Хайде, момчета. — Посочи вратата. — Ще ви покажа пътя.
Мередит се настани в стола и прегледа записките си, докато Синди отиде за кафе. Толкова е тихо, помисли си Мередит. Няма нищо общо с времето, когато се снима. Тогава осветлението е включено с пълна сила и навсякъде сноват хора, за да са сигурни, че всичко тече гладко. Въобще не приличаше на деня, когато заснеха началните кадри на интервюто й с Александър.
— Очаквах да те открия тук.
Мередит вдигна сепнато глава и забеляза Кейси на прага.
— Здравей, Кейс — поздрави тя с уморена усмивка.
Напоследък постоянно се разминаваме.
— Е, така поне постовете ни са сигурни. Никой няма да ни уволни: робите ги продават.
Мередит се усмихна.
— Толкова ли е тежко?
— Още повече — увери я Кейси, качи се на платформата и седна на празния стол. — Как е животът на върха?
Мередит я погледна озадачено.
— Говоря за теб и Александър.
Мередит се засмя.
— Ще ти кажа, когато разбера — отвърна тя.
— Какво значи това? — попита Кейси изненадана.
— Значи, че ако Александър и аз не бяхме решили да заживеем заедно, сега едва ли щяхме да имаме много време да се срещаме. Знаеш ли колко е трудно да организираш сватба с натоварени графици като нашите? Вече два пъти променяме датата! Готова съм да се откажа от всичките ни намерения и да отида направо в кметството.
Кейси се засмя.
— Не те виня, че искаш да се изфукаш с голяма сватба — призна тя усмихната дяволито. — Ако аз се женех за мъж като Александър Киракис, сигурно щях да искам същото.
Мередит се усмихна. Загледа се в една от снимките на Александър, облегната на стената. Не се фукам, помисли си тя.
Просто реализирам мечта, за която не съм мислила, че е възможно да се случи в истинския живот.
Глава 18
Докато гледаха заедно специалното предаване, Мередит се гушеше до Александър на тапицирания с черна кожа диван. Беше запозната с окончателния вариант и сега я интересуваше повече неговата реакция, а не толкова какво излъчват по телевизията. Наблюдаваше лицето му, докато той се гледаше замислено на екрана, и се опитваше да разбере какво точно се върти в главата му и какво изпитва. Не бе упражнил правото си да види материала преди излъчването му, а остави всичко в нейни ръце.
— Е, как го намираш? — попита тя накрая, загубила всякакво търпение.
Обърна се към нея усмихнат.
— Инстинктът ти е невероятно точен. Впрочем знаех си, че така ще се окаже. Не съм разочарован.
В действителност беше изключително доволен. Самото интервю, съпровождащите снимки, кадрите от мача по поло, обиколката из имението в Саутхамптън и заснетото в офисите на „Киракис корпорейшън“ в Световния търговски център се сливаха в едно цяло и създаваха съвършено различна представа от така популярната досега в обществото за начина му на живот. Определено контрастираше с репутацията му на плейбой, с която мечтаеше да се раздели.
— Не си разочарован? — Тя се надигна и го погледна. — Само това ли ще кажеш? Очаквах малко повече ентусиазъм…
Той се засмя.
— Справила си се чудесно, любов моя — увери я той. — Дори баща ми щеше да е доволен, ако беше тук да го види.
— Смяташ ли, че ще подобри имиджа ти?
Тя искрено се интересуваше от отговора му.
— Ако това не го стори, съмнявам се, че друго би успяло — отвърна той уверено. — С изключение, може би, на сватбата ни…
Тя се отдръпна и се престори на ядосана.
— Значи затова искаш да се ожениш за мен — за да промениш обществения си имидж! Да ти послужа като защитник пред обществеността, човек, който да ти придаде почтен вид.
Александър се засмя.
— Знаеш, че не е така — изръмжа той и я придърпа по-близо до себе си. — Искам да се оженя за теб, защото те обичам. Това е единствената причина и никога не я забравяй.
Устните му жадно се впиха в нейните. Мередит обгърна врата му с ръце и се притисна към него, отвръщайки на целувките му. Над рамото й той зърна портрета на Елизабет Уелдън-Райън, окачен над пианото. Защо му изглеждаше така позната?
— Три седмици? — изненада се Мередит. — Какво ще правя в Париж три седмици?
Харв Петерсън се облегна на стола и запали пура.
— Не беше ли твоя идеята да направиш предаване за новите модни дизайнери? — напомни той. — Ще се получи още по-добре, ако прекараш три седмици в Париж: ще правиш интервюта, ще огледаш всички есенни колекции на младите изгряващи звезди.
Мередит кимна бавно, съобразявайки какво всъщност предлага Петерсън. Прав беше: идеята бе нейна. И щеше да се получи страхотно предаване. В края на краищата колко често средният американски зрител има възможност да надникне в ослепителния свят на водещите френски дизайнери? Колцина имат възможност да посетят пищните есенни ревюта?
— Кога трябва да тръгна? — осведоми се тя предпазливо.
— Понеделник рано ли ти е?
— Понеделник?
— Виж, вече съм уговорил пътуването. — Петерсън се зарови в хартиите по бюрото и измъкна разпечатка от графика. — Според Бари между някои от ревютата има по цяла седмица. Първото е след седем дни. Ако тръгнеш по-късно от понеделник, ще го пропуснеш.
Тя отново кимна.
— Наистина ли смяташ, че са нужни три седмици за цялата тази работа — включително интервютата и всичко друго? — попита тя, докато преглеждаше връчените й от него листове.
— Ако имаш късмет — отвърна той. — Знаеш как действа законът на Мърфи, опре ли работата до заснемане на материал.
— Няма защо да ми го напомняш точно на мен.
Мередит извъртя очи нагоре.
— Май не си склонна да отидеш, а? — попита той, доловил неохотата й.
— Искам, разбира се! — възкликна тя. — Просто времето… Тук имам други задачи.
— Не се притеснявай за „Светът във фокус“ — успокои я той.
— Мислех за друго — призна тя.
Петерсън кимна и загаси пурата.
— Сватбата ти — досети се той.
Мередит го погледна и свъси вежди.
— С нашите графици е почти невъзможно Александър и аз да правим каквито и да е планове. Засега само обявихме намерението си пред медиите.
Петерсън се усмихна.
— Напоследък е трудно човек да разтвори вестник или списание и да не прочете за годежа ви. Ти се превърна в истинска сензация — отбеляза той. — Разбирам затрудненията ти, Мередит, но откровено казано, не виждам как да се откажем от идеята за предаването, ако продължаваш да искаш да го осъществиш, разбира се.
Тя кимна.
— Добре — прие с въздишка. — Тръгвам следващата седмица.
Мислеше за задачата, докато се връщаше в офиса си. Предаване за новите имена в света на международната мода лежеше на сърцето й, откакто предложи идеята преди три месеца. Как ще съобщи на Александър, че ще прекара следващите три седмици в Париж?