— Караш ме да се изчервя, Хари.
— Приемам го като комплимент.
След като се сбогуваха с Хари и излязоха, Мишел каза:
— Много приятен човек.
— Добре, защото срещата с него може да се окаже единственото приятно нещо в целия случай.
Мобилният телефон на Кинг иззвъня. Той изслуша краткото съобщение и затвори.
— Беше Тод. Да вървим.
— Къде? — попита Мишел.
— На едно много забавно място, наречено морга.
8
Бледосиният фолксваген модел 1969 година пърпореше по един от страничните пътища, водещ към центъра на Райтсбърг. Зад волана седеше мъж по джинси, бяла спортна риза и мокасини. Бейзболната шапка беше прихлупена ниско над очите му, скрити зад слънчеви очила. Съзнаваше, че навярно прекалява с предпазните мерки. Повечето хора са толкова вглъбени в собствените си мисли, че не биха могли да опишат с кого са се разминали преди десет секунди.
Насреща му се зададе открит лексус. Когато Шон Кинг и Мишел Максуел отминаха и продължиха към моргата, човекът дори не ги погледна. Караше все напред със стария фолксваген, чийто километраж бе навъртял над триста хиляди километра. Някога колата бе излязла от поточната линия в яркожълт цвят. После бе сменила боята на няколко пъти, след като я откраднаха преди много години, а заедно с боята се сменяха и регистрационните номера. Междувременно опитни специалисти смениха фабричните номера. Сега никой не можеше да проследи откъде е дошъл фолксвагенът — също като огнестрелно оръжие, използвано от професионален престъпник. Това му харесваше.
Серийният убиец Тед Бънди също бе предпочитал фолксваген за своите смъртоносни набези от Източното до Западното крайбрежие, преди най-сетне да бъде екзекутиран. Той често споменаваше колко „товар“ е можел да носи в колата със свалена задна седалка, като под „товар“ имаше предвид умъртвени мъже и жени. Бънди хвалеше и невероятната икономичност на фолксвагена. Не било трудно да убие и да избяга, без да спира за презареждане.
Мъжът направи десен завой и спря на паркинга пред търговския център, посещаван от мнозина жители на малкия, но процъфтяващ Райтсбърг. Говореше се, че Бънди и други серийни убийци от неговия ранг денонощно обмисляли поредните си убийства. Подобни хора едва ли бяха срещали трудности в планирането. Казваха, че Бънди имал коефициент на интелигентност над 120. Е, мъжът зад волана надхвърляше 160. Беше член на „Менса“, всяка неделя решаваше с лекота кръстословицата на „Ню Йорк Таймс“; би могъл да натрупа състояние от телевизионни състезания, отговаряйки на въпросите, преди водещият да е довършил.
Истината обаче беше, че не трябва да си гений, за да издебнеш подходящи жертви; те са навсякъде. А напоследък ставаше дори по-лесно, отколкото по времето на Бънди — по причини, незабелязани за повечето хора, но напълно очевидни за него.
Човекът внимателно проследи как двама старци бавно излязоха от супермаркета и се настаниха в мерцедеса си. Записа номера на колата. По-късно щеше да го пусне в интернет и да открие домашния им адрес. Пазаруваха сами, значи най-вероятно нямаха постоянна прислуга, а децата им бяха пораснали и живееха другаде. Колата беше сравнително нов модел, следователно не разчитаха само на социалното осигуряване. Мъжът носеше каскетче с емблемата на местния кънтри клуб. Още едно потенциално находище на информация.
Облегна се назад и търпеливо зачака. В този оживен търговски център непременно щяха да се мярнат и други перспективни обекти. Можеше да консумира каквото си пожелае, без дори да извади портфейла си.
Няколко минути по-късно от аптеката излезе привлекателна жена на около трийсет години с голяма торба в ръце. Той плъзна поглед към нея и усети нов прилив на интерес, подклаждан от безпогрешния му нюх на убиец. Жената спря до банкомата край аптеката, изтегли пари и после извърши нещо, което би трябвало да се смята за смъртен грях в днешно време — хвърли разписката в кошчето, преди да се качи в яркочервен открит крайслер. Номерът на колата беше DEH JD.
Мъжът разгада буквите без затруднение — първите три бяха нейните инициали, а последните идваха от Jurist Doctor, тоест доктор по право. Облеклото й му подсказа, че държи на външността си. Ръцете, лицето и краката й имаха шоколадов тен. Ако работеше като адвокат, вероятно току-що се бе върнала от почивка или редовно бе посещавала солариума през зимата. Изглеждаше в отлична форма, с много добре развити прасци. Навярно тренираше постоянно, може би дори тичаше по пътеките из околните гори, предположи мъжът. Докато жената се качваше в колата, погледът му падна върху златната гривничка на левия й крак. Интересно, помисли си той.