— Ще поплавам, преди да обядваме — каза Мишел.
— Как ти е ръката?
— Стига с тая ръка. От самото начало си беше само драскотина.
— Защо ли си мисля, че ако те надупчат с базука в гърдите, ще се задоволиш с лепенка?
Мишел се съблече по бански и скочи във водата.
— Божичко, разкошна е — възкликна тя, след като изплува.
Кинг погледна таблото.
— Температура на водата двайсет градуса. Хладничко е за мен. Предпочитам я по-топла, да речем, някъде над двайсет и пет.
— Глезльо.
— Може и така да се каже.
След обяда Кинг вдигна котва и отново потеглиха. Мишел посочи един дълъг, широк нос отпред. Гледката бе впечатляваща — кей за шест яхти с беседка, бар, кът за хранене, бараки за инструменти и около шестстотин квадратни метра тераса, всичко това покрито с кедрова облицовка. Просто плачеше за снимка в „Архитектурен дайджест“.
— Много впечатляващо. Кой е собственикът?
— Ти май не се ориентираш много добре по вода. Това е имението Батъл.
— Какво? Аз дори не знаех, че е на езерото.
— В Райтсбърг никой не прави имение без достъп до езерото. Семейството притежава целия нос плюс още около осемдесет декара. Всъщност голямата къща изобщо не се вижда оттук. Мисля, че са я проектирали така, за да не им досаждат разни зяпачи с лодки. Идват дотук с електрически колички за голф.
— Какъв живот. — Мишел присви очи срещу яркото слънце. — А кой е там с платноходката?
Кинг вдигна бинокъла.
— Савана.
Той се позамисли, после насочи моторницата към платноходката.
— Какво правиш?
— Отивам на риболов.
Отблизо платноходката се оказа съвсем малка. Савана държеше с едната ръка руля, а с другата кутия кока-кола. Когато видя кой се задава, тя им помаха.
— Великите умове мислят еднакво — подвикна Кинг.
Савана беше облякла блузка без ръкави върху банския костюм. Мократа й коса бе завързана на опашка, а раменете и лицето й вече почваха да почервеняват от слънцето.
— Водата е изумителна — каза тя.
— Шон няма да се натопи, докато не стане топла като във вана — отвърна Мишел.
— Не знаете какво изпускате, мистър Кинг — каза Савана.
— Е, може и да се изкуша, ако вие двете ми правите компания.
Хвърлиха котва и Савана се гмурна, последвана от Мишел. Когато изплуваха, Кинг още седеше на ръба на моторницата и топеше крака във водата.
— Какво правиш, Шон? — попита Мишел.
— Казах, че може да се изкуша, но нищо не съм обещавал.
Мишел и Савана се спогледаха, сякаш водеха безмълвен диалог. Двете се гмурнаха едновременно. Когато изплуваха край моторницата, всяка бе хванала Кинг за единия крак.
— О, не… — започна Кинг.
Протестите му останаха недоизказани, защото бе дръпнат в езерото и мигновено потъна. Когато изплува, устата му бълваше вода и звучни ругатни.
— Това не са бански гащета! — изрева той.
— Вече са — отвърна самодоволно Савана.
След половин час във водата те насочиха лодките си към кея и седнаха в наблюдателницата да пият бира, която Савана донесе от хладилника на бара.
Мишел се озърна към водата и планините.
— Великолепна гледка.
— Това е най-любимата ми част от имението — каза Савана.
Кинг огледа колекцията от лодки и корабчета.
— Качвал съм се на голямата яхта, но не помня да съм виждал скутера. Истински красавец.
— Татко го купи миналата зима. Хората от пристанището дойдоха да го подготвят за лятото. Двигателят още не е разработен. От цялото семейство само Еди истински си пада по лодките. Аз просто обичам да се возя, да правя слънчеви бани и да пия бира. Еди казва, че скоро ще изкара скутера да го изпробва. Доколкото разбрах, много е бърз. Двигателите били същински чудовища.
— Два по петстотин конски сили, струва ми се — каза Кинг. — Максималната скорост навярно надхвърля сто и десет километра в час. Предай на Еди, че с удоволствие ще го придружа.