Докато Силвия избърза напред да поговори с Кайл, Мишел прошепна на Кинг:
— Сега разбирам защо сте се срещали. И двамата сте мутанти с генетично заложена мания за спретнатост. Не се бой, чух, че скоро щели да разработят лечение.
— Не се надявай — отвърна Кинг шепнешком през маската. — Никога няма да мина отвъд барикадата.
— Най-напред ще ви покажа неизвестната жертва — обяви Силвия, връщайки се при тях.
Отвори се голяма стоманена врата и докато Кайл изкарваше на количка тялото, завито с чаршаф, откъм хладилната камера лъхнаха струйки мразовит въздух.
Мишел затрепери неудържимо.
— Добре ли си? — попита Кинг.
— Естествено, че съм добре — отсече тя, тракайки със зъби. — А ти?
— Преди да се насоча към полицейската кариера, бях си наумил, че ще уча медицина. И цяло лято работих в моргата в Ричмънд като санитар. Виждал съм сума ти трупове.
— Санитар?
— Мислех, че така по-лесно ще се запознавам с момичетата. Знам, знам, но тогава бях млад и глупав.
Кайл излезе. Преди да вдигне чаршафа, Силвия се озърна към Уилямс и сега по лицето й бе изписано съчувствие.
— Тод, спомни си какво ти казах предния път и всичко ще бъде наред. Вече си видял най-страшното. Няма да има изненади, обещавам.
Тя дръпна чаршафа и всички погледнаха надолу.
Голям разрез във формата на буквата Y разсичаше тялото от гърдите до пубиса. Органите на жертвата бяха извадени, претеглени и анализирани, а после парчетата органи, мускули и тъкани бяха натъпкани в найлонови пликчета и прибрани обратно в коремната кухина. От мястото, където стояха, разрезът в черепа не се виждаше много ясно, но лицето провисваше като на кукла с разпорени шевове.
— Интермастоидният разрез винаги отваря очите — сухо отбеляза Кинг.
Силвия го изгледа втренчено.
— Впечатлена съм, Шон.
Тежкият мирис на трупа бързо изпълни малката зала. Въпреки маската Мишел започна да закрива с длан устата и носа си.
— Тази зала е много мръсна, Мишел — отбеляза Силвия, — навсякъде има микроби, тъй че не докосвай лицето си. А и като се опитваш да спреш миризмата по този начин, става още по-зле. При подобно зловоние сетивата ти ще се притъпят след около две минути. Просто продължавай да дишаш. — Тя се озърна към Уилямс, който дишаше самоотвержено и забързано и притискаше с длан корема си, сякаш се мъчеше да удържи съдържанието му. — На местопрестъплението твоите помощници непрекъснато бягаха да си поемат чист въздух и пак се връщаха. Така само даваха на обонянието си време да се възстанови.
— Знам — изхъхри Уилямс. — Изповръщаха си червата върху униформите, дявол да ги вземе. Хвръкна ни целият месечен бюджет за пране.
Полицейският шеф почваше да позеленява, но доблестно стоеше на място.
Мишел усети, че диша забързано и спазматично. Както бе обещала Силвия, обонянието й вече отслабваше. Тя отново сведе очи към трупа.
— Не виждам очебийни рани. Удушена ли е била? — попита тя.
Силвия поклати глава.
— Точно това проверих най-напред. След като при нормално осветление не забелязах белези по шията, използвах лазер. Допусках, че може да има следи в подкожните слоеве, но не открих нищо съмнително. А подезичната кост, щитовидният и пръстеновидният хрущял не бяха смачкани. Обикновено те се повреждат при удушаване. — Тя наведе поглед към трупа на неизвестната. — Направихме анализи за сексуално насилие. Резултатът е отрицателен. Убиецът не е имал за цел изнасилване. Тъй като спазвах обичайния ред за аутопсия, открих причината за смъртта едва към края, дотогава всичко беше пълна загадка. — Тя строго се озърна към Уилямс. — Тод, по това време вече те нямаше.
Уилямс я изгледа безпомощно.
— По дяволите, Силвия, правя каквото ми е по силите, разбираш ли? Недей да ме притискаш.
— Не ни дръж в напрежение, Силвия — възкликна Кинг. — Обясни как е била убита. На нормален човешки език, ако може.
— Някой е пъхнал в устата й револвер двайсет и втори калибър, после е стрелял под ъгъл около седемдесет и пет градуса. Куршумът е заседнал в мозъка. Забелязах по зъбите й някакъв странен налеп. Не беше от изстрела — това би издало веднага какво е станало. Убиецът сигурно е избърсал зъбите и устата с почистваща течност, за да премахне уликите. Раната в устата се е затворила при обгарянето с нажежените газове от изстрела. Рентгеновата снимка обаче разкри заседналия куршум. Ние винаги правим рентгенограма преди аутопсията, но имахме проблеми с обработката, затова започнах, без да изчакам снимките. След като я разрязах, открих раната и куршума. Когато получихме рентгеновите снимки, на тях всичко се виждаше съвсем ясно.